/Поглед.инфо/ Доскорошният зам. главен редактор на вестник "Преса" Валерия Велева стартира от 6 септември интернет платформата "Епицентър". Новините в сайта ще са само част от новия медиен проект, а основната дейност ще бъде концентрирана върху изработването на анализи, социологически и изследователски проучвания. За целта се създава и Институт за стратегии и анализи (ИСА), каза в интервю пред "Стандарт" Велева. Основните теми, по които ще работи ИСА, са вътрешна политика, социални, демографски и етнически въпроси, външна политика и енергийна сигурност, както и земеделие. Към ИСА ще бъде създаден и Експертен съвет, в който ще се включат учени и общественици.
- Валерия Велева, месец след последния брой на вестник "Преса", все още във Фейсбук е като зам. главен редактор на "Преса". Защо?
- Затворих страницата на "Преса". Една хубава страница от моя живот и отварям нова. Създавам нов продукт, който ще представя на общественото внимание и вече е време да го анонсирам и в социалната мрежа.
- Започвате нова медия, сайт. За какво става дума?
- Новият проект се състои от два субекта - единият е Институт за стратегии и анализи /ИСА/, а другият - информационно-аналитичен сайт. И за пръв път пред "Стандарт" ще съобщя името на сайта - "Епицентър". Идеята ни бе подсказана от млад екип от професионалисти в сферата на комуникациите, който ни пожела да станем епицентър на събитията, епицентър на анализите, на сблъсъка на гледните точки. Епицентър на коментарите и експертното мнение.
- Голям ли е трусът, да се закача за името на платформата, преминаването от журналистиката към този вид по-нестандартна медия?
- Трус, предизвикателство, скок. Признавам, че това е ново стъпало - да скочиш от позицията на журналист, такава, каквато съм била 40 години, да използваш целия този опит, натрупаната информация, преживяното, за да направиш нов продукт, е наистина скок. Да ги превърнеш в анализи, в нов почти научен продукт, за да го дадеш на обществото, е сериозно предизвикателство. Но то дойде някак си естествено. Между другото още в началото на тази година, докато работех в "Преса", идеята за създаване на такъв център, институт за аналитично мислене ме беше завладяла.
- Как вашите читатели да приемат знака, че една част от екипа на "Преса" са заедно с вас в "Епицентър"?
- Като знак на доверие. Много им благодаря, че те повярваха в моята нова идея, застанаха зад мен в новата ми професионална битка. В амбицията ми да се покажем заедно на ново поприще. И да излезем пред обществото с нов продукт, който и за колегите е малко необичаен. Благодаря на Мариела Балева, на Таня Джоева, на Павлина Живкова, на Михайлина Димитрова, на Маргарита Димитрова, които са основните колеги партньори, с които ще работим в Института. Не е лесно от журналистика да превключиш изведнъж само на анализи. При това те трябва да са абсолютно безпристрастни - да влезеш в дори в научния тон на експертизата. Със Светлозар Бахчеванов, с Магдалена Гигова, с Цвета Маркова, с Иван Асенов, Илиана Динекова, Мария Костова, да не изброявам всички - те пък са в основата на сайта "Епицентър".
- С какво ще се различават анализите ви?
- Поставили сме си цел това да са материали, които са базирани както на чуждестранни данни - имам предвид американски, европейски, руски изследвания, така и на разработки в тясно партньорстов с БАН, с родните ВУЗ и аналитични звена. Дейността ни ще бъде в сътрудничество с Народното събрание и неговите комисии, с работодателските организации и синдикатите, с дипломатическите представителства на страните от ЕС и НАТО.
- Защото в политиката няма достатъчно експертиза или лидерство?
- В българската политика отдавна се забелязва дефицит на експертност. Нашите политици като че ли се чувстват самодостатъчни. Днес политиката не е оцветена толкова идеологически, както беше до преди 10-15 години, днес хората чакат от своите правителства и парламенти решаване на конкретни проблеми с работещи тези. Има необходимост от спойка между политиката, науката и бизнеса. И затова ще предложим точно тази независима платформа, където могат да се намерят работещи допирни точки.
- Търсите споровете, но не и разделенията, така ли?
- Да, защо не? Давам ви пример - искам да чуя мненията на председателя на ДПС Лютви Местан и на проф. Станислав Станилов от "Атака" по темата за етническите конфликти, бежанската вълна в контекста на националната сигурност. Да чуя тяхното експертно мнение, а не на политиците Местан и Станилов. Институтът може да бъде точно такава територия - да повиши степента на диалогичност в обществото и степента на чуваемост между институциите, да провокира интелектуален заряд за страната ни. В момента нямаме визия за страната си не за следващите 20, а за следващите 5 години. Залива ни бежанска вълна - светът е пред ново изпитание, местят се два континента. Няма решение в Европа, няма решение и в България. Тези въпроси ще ги поставим и пред бизнеса - имигрантите новата работна ръка ли са или не? Към ИСА създаваме Експертен съвет, в който влизат светила от БАН начело с проф. Стефан Воденичаров, акад. Константин Косев, акад. Георги Марков, акад. Благовест Сендов, проф. Генчо Начев и др. Заедно с това привличаме млади учени и политолози. Както каза вчера проф. Григорий Вазов, който също е част от Съвета - "млади лъвчета, които трябва да бъдат чути".
- Къде е мястото на Тошо Тошев в проекта?
- Ние с него вървим заедно 30 години. Тошо Тошев ще бъде в Експертния съвет. На него ще му възложа с опита и влиянието, които има, да оглави този Експертен съвет.
- Разменяте си местата?
- Да, разменяме си местата (смее се). Смятам, че само Тошо Тошев може да събере и да фокусира в едно експертните мнения на толкава различни и безспорни капацитети в Съвета. Това е т.нар. "Съвет на старейшините", на мъдрите, от чиито знания можем да черпим опит.
- Само партиите ли провокираха разделението в обществото ни?
- Генезисът на тежкото разделение в обществото дойде след промяната през 1989 г, така стартира нашият преход. В началото на 90-те стигнахме до ситуация, в която противопоставянето "комунисти-антикомунисти" смрази семейства, съпрузи, бащи и деца. Тогава партийното боричкане раздели на сини и на червени интелектуалния капацитет на България, културния, научния елит. Спомнете си на колко писатели, певци, артисти беше лепнат етикетът "син" или "червен" и колко тежко това се отрази на мнозина от тях. Може би по времето на Царя настъпи временно успокоение, но в момента тези страсти в обществото ни отново са избуяли. Забелязвам как премиерът Борисов се опитва да тушира това разделение. И ако успее да го направи - да помири нацията, той наистина ще остане в историята не само с магистралите, в които е влюбен. Ние като българи се нуждаем от помирение по между си. За съжаление от парламента всеки ден идва агресивен тон. В това отношение не по-малка е отговорността на медиите, защото даваме трибуна на този агресивен тон. Всички трябва да направим крачка към смирение.
- В последната си книга "Рани от власт" цитирате Любомир Левчев, който в интервю ви казва "нацията угасва като свещ". Къде се загуби кислородът на тази свещ?
- В партийното противопоставяне. Свещта изгаря, изгаря и накрая угасва. Този образ на България в момента е повече от страшен. Ние сме обречени в следващия 4-годишен период на политическо противопоставяне заради изборите, които предстоят - след местните идват президентските, после отново парламентарни... В същото време бедността и духовната нищета стават все по-жестоки.
- Как стана така, че и посланията към хората се изхабиха, думите? Ако в Германия, САЩ, Австрия, Унгария кажеш "Родина" е едно, нали, а у нас?
- В тези държави няма значение коя партия управлява. У нас се създаде обратната връзка - фирмата ти е добре, ако твоята партия е на власт. Това разделение, както казах вече, започна още през 90-те години и се развихри при управлението на Иван Костов, при цялото ми уважение към него. Нямаме вече дума, която да е наситена с положителна енергия. "Справедливост, "заедност" - като че ли нищо не значат за нас, изпразнихме от съдържание дори тази прекрасна дума "демокрация". Думата "Родина" не смеем да я произнесем. Смятаме, че звучи архаично, демоде. Трябва да се върнем към корените си. Стигнали сме някакво дъно в отрицанието на всичко и сами трябва да се оттласнем от него. Гледах тази година събора на Рожен и на Жеравна - млади хора, облечени с народни носии, никой не ги кара насила да са там. Те го правят с душата си. Можем да се върнем към същността си на истински българи, без значение на вяра и етнос. Трябва да знаем, че можем да си подадем ръка и да бъдем заедно. Може би думата "заедно" трябва да запълним отново със съдържание, да я върнем към истинския й смисъл. Да направим страната си, земята си такива, както си правим двора вкъщи.
- Нали знаете, че има хора, които вече дори собствените си градини, домове не поглеждат и им е все тая как изглеждат те?
- Така е, за съжаление. В тези 25 години пропуснахме страшно много във възпитанието и в морала. Всеки човек има необходимост да му се подаде ръка. Ценностната ни система трябва да се върне в орбитата на единението, на общото съзидание. Свикнахме да сме поданици на държавата, а не като съграждащи я. Е, добре в лутането си, в омразата си - загубихме тези 25 години, но не бива да губим следващите 25 години. Иначе за какво живеем?
- Затова ли избрахте 6 септември за старта на "Епицентър"?
- Да. Това е една дата от историята на България, която трябва да осмислим. Търся единението по конкретните теми, които са жизненоважни за съществуването на България. Първата дискусия ще посветим на етническите конфликти, които ще бъдат провокирани по време на местните избори и на бежанската вълна, която ни залива в контекста на националната сигурност.
- Как да гледаме колегите от другите медии на новата платформа - като на конкурент?
- Разбира се, че всеки нов медиен проект може да бъде приеман като конкурент. Но моето мнение е, че всички ние, медиите, вървим по своя собствена пътека. И нашата цел би трябвало да бъде да си партнираме. Да се конкурираме в нюзфийд-а, но ето - в "Стандарт" вече 5 години правите невероятната кампания "Чудесата на България". Това е национална кампания, тя трябва само да бъде подкрепяна, няма как да направя нова такава, но мога да бъда съпричастна медийно в каузата ви за културно-историческото наследство. Винаги съм била "за" това. А в момента сме свидетели на една медийна среда, наситена с враждебност, с каквато е наситено обществото ни и партийната система. И в този смисъл аз ще подкрепя всяка медия, която работи за националното съгласие. Това трябва да е цел на всички ни.
