“La Carta Magna”или Конституцията - висшата норма на испанско юридическо подреждане навърши 40 години, но има тежки здравословни проблеми: кризата на териториалната концепция тръгна с каталунския конфликт, дискредитирането на институцията Короната продължава, а появилата се крайната десница “ВОКС” в политическата панорама заплашва да завладее властта.
Датата 6 декември испанският народ отбелязва ратификацията на Конституцията, която затвори държавната папка от тъжни четири десетилетия франкизъм. Конституцията бе одобрена от 87,78% от гражданите, което представлява 58,97% изборен вот.
Крайнодясната партия “Вокс” постигна представителство на андалуските избори преди дни, в областта с най-голямо население в Испания. В политическата програма на тази партия са изброени редица мерки, които са в противоречие с Конституцията, като например, партията “ВОКС” иска да отпаднат автономиите в Испания, изваждане извън закона на партиите, които са за независимост и за република, отхвърля големи слоеве на обществото. За първи път от 1982 г. партия с тези характеристики получава представителство в парламента като години наред под чадъра на дясната Народната партия тези формирования се трупаха и размножаваха.
Независимост срещу национална цялост
Испания умело се възползва от Устава на ООН, стълб в международното право, където в член Първи е казано, че нациите имат право на самоопределение, а в чл. 2 се говори за неприкосновеността и териториалната цялост на държавата.
Един от фланговете, по които основната норма е най-оспорвана, е този, отнасящ се до териториалната концепция на държавата. Испания е държава с четири нации, една от които е каталунската и от там непризнаването й, твърдението, че има само една нация – испанска, неотговарящо на истината, възбуди националното самосъзнание в много граждани.
Конституцията прокламира за “неразривна цялост на испанската нация”, но противоречията се задълбочиха най-отявлено в Каталуния и излязоха на улицата, оспорвайки това наложено правило. Въз основа на този член испанската държава не възприе провеждането на референдум за самоопределение, който можеше да отвори вратата за независимост и Република на най-богата част от Испания, наречена Каталуния с 7,5 милиона жители.
По темата Република или Монархия не е само Каталуния, която отправя критики. По този повод други сектори и партии също надигат глас за Федерална република. Тази е тезата на един от най-ярките испански леви политици - Пабло Иглесиас, лидер на партия “Подемос”.
В противниковия лагер, гласовете на десницата залагат за рецентрализация на държавата. Испания има 17 автономни области, които имат отделни правителство и парламент и развиват дейност и компетентност в много сектори самостоятелно, като образованието и здравеопазването. “Вокс” директно се обявява за елиминацията на автономиите. Другите десни – Народната партия или “Сиудаданос” искат някои от компетенциите да се върнат в ръцете на държавата, вместо да са в областите.
Монархията е дискредитирана.
Може би най-засегнатата институция от всички в Конституцията е Монархията. Последните години предишният монарх, Хуан Карлос Първи, днес почетен крал, загуби престижа си пред испанците. Най-напред излезе на светло случаят Nóos за злоупотреба с влияние и средства на неговия зет, който получи присъда и е в затвора. Последва скандал за извънбрачна връзка на краля, полемика с пътуване до Ботсуана и постоянни слухове за ролята му като комисионист, че посредничи при някои търговски сделки в полза на испански фирми. Това доведе до абдикацията на Хуан Карлос Първи в полза на неговия син Фелипе VI с надеждата, че младият крал ще регенерира Короната. Но за съжаление, не стана така. Новият монарх се оказа блед държавник, който не съумява да спечели активната част от испанците. Провали се особено /на 3 октомври 2017/ с речта си към нацията по повод каталунския референдум.
Испанската монархия бе възстановена от Франко. Хуан Карлос бе избран като наследник на трона от диктатора Франсиско Франко, който го провъзгласява за Принц на Испания и определя като негов наследник за държавен глава. Фактически неговата прокламация става на 22 ноември 1975, два дни след смъртта на диктатора и три години преди да бъде гласувана Конституцията. Включването на Краля в Конституцията не е било лишено от полемика, която, обаче, се премълчава. Самият министър-председател Адолфо Суерес признава в интервю пред известната журналистка Виктория Прего , че “повечето чужди държавни глави са го питали защо не е проведен референдум в Испания за монархия или за република”. И признава по-късно, “проведохме допитване и загубихме...” /1995/. Накрая се стигна дотам да бъде включена Короната в един текст, който трябваше да бъде гласуван общо, скривайки възможността от испанците да избират между монархия и република. И този текст надживя времето... Испания, която създаде Конституцията през 1978г. , не е тази, която е днес, тя е много различна.
Партиите за Конституцията днес:
Народната партия, нейният лидер Пабло Касадо смята, че Конституцията се нуждае от малки промени, но има риск да бъдат направени в този момент, когато “динята е разрязана, предвид каталунския въпрос”.
“Сиудаданос”, лидерът А.Ривера също е за малки козметични промени във времето.
Партия “Подемос”, Пабло Иглесиас, който е за република настоява за големи трансформации. Партията е за премахване на монархията, за което трябва да се свика референдум.
Социалистическата партия, нейният лидер, премиерът Педро Санчес е за промени в Конституцията, въпреки че в този парламент няма да има време. Лично той смята да предложи да бъде премахнат член Първи от Конституцията относно “неприкосновеността на крал Фелипе Шести и да бъде планиран плебисцит за монархия или за република.”
