/Поглед.инфо/ По станала вече традиция и изпитана няколко пъти рецепта България отново бе напъхана в капана на геополитически противоборства. Няма значение дали става въпрос за новичок, пране на пари, руска връзка при всички случаи или пряка намеса на чужди посланици за „изясняване на обстоятелства“. Важното е, че не само се влиза в обяснителен режим, не само се насочва внимание натам, където някому е угодно, но и за пореден път се активира разнобоя в общество, институции, партии и медии.
Единственото, което е ясно, че страните в разразилите се нескончаеми пререкания са две - или си със САЩ, или не изоставяш Русия. Ама дали имаме нещо общо като държава с рукола, заместваща новичок, преводи през 3 държави на парични средства от държавна фирма на нарочената Венецуела, пътешествията на руски агенти под прикритие или се правим, че не забелязваме подобни действия на други чужди агенти, няма значение. Едните се чувстват неловко, че са ни набили отново канчетата за пощо-защо, както се изразяваше баба ми-македонката, а другите негодуват, че се излагаме като не гоним руски дипломати. После се оказа, че американски посланик, но в Скопие, се е загрижил за „съществуването на повишен риск от терористична атака в Северна Македония“ и там побързали, съвсем по български, да „предприемат мерки за предотвратяване на терористични атаки от ИД в страната“. Слухове, че е имало нападение срещу посолството на Вашингтон минаха някак като фалшиви новини в информационния поток, но остана да виси въпрос от какъв зор точно сега ИД се е активирала при северо-македонците. Върнали са се онези македонски граждани, които воюваха в редиците на ИД и САЩ са се погрижили за сигурността на новия член на НАТО? Или настроенията в Повардарието не са в унисон с ликуващите заради Преспанския договор западни лидери? Ние пък се отказахме да стискаме палци за онази тръба, която като разклонение от „Турски поток“ трябваше да минава през страната ни, защото слушахме внимателно какво каза държавният секретар Помпео в Будапеща и Братислава при официалните си визити в специално подбрани европейски страни. . Не може да има „Северен поток 2“ и „Турски поток“, защото така Русия ще унищожи Европа. Да се надяваме, че ще минем „през иглени уши“, както се изразява премиерът ни, за да съхраним малко енергийно достойнство, няма смисъл. Този урок сме го чели, за съжаление. Като утеха поне ще си купим F-16, цели 8 бройки, заводът за производство вече бил почти готов и ще има какво да показваме на Гергьовските паради след някоя и друга година.
Каквото и да ни се говори, не може да не ни „светне“, когато около нас протичат процеси, които очертават пътища, когато конференция след конференция насочват сигнално ветровете в една или друга посока, когато протести на опозициите заливат съседи като Албания, Черна гора или Сърбия, а „жълтите жилетки“ във Франция не само протестират, но и се готвят за европейските избори. Сценаристите не са много оригинални, защото не е трудно да се предположи кой и защо инициира такива събития. В тази връзка особено впечатляваща бе онази конференция в Полша, заради която Варшава измърмори, че организираната по инициатива на Вашингтон в полската столица среща за сигурността в Близкия изток „не е насочена срещу Иран“, както предварително я бе обявил при посещението си в Кайро Помпео, но и войствените речи със заплахи на Нетаняху срещу персите, и присъствието на онези арабски страни, които ненавиждат Техеран до безразсъдност не оставиха съмнение, че Иран е основната точка в дневния ред. Знаковото отсъствие на Могерини, Меркел, Макрон или по-ниското ниво на присъствие на другите европейски държави е сигнал, че Брюксел прави опити за еманципация, защото не само джобът му изтънява заради санкциите към държавата на аятоласите, но и губи авторитет сред европейските граждани заради васално поведение, както се изразяват някои. За Нетаняху, премиер на Израел, конференцията във Варшава си е удар в десетката, защото може да се похвали как сяда на една маса с арабски приятели, как е в състояние да ги обедини срещу общия враг Иран, изявява се като стожер на мира, като лидер от голям мащаб и това неминуемо ще му донесе дивиденти в предстоящите избори. Зад гърба му е мощното присъствие на САЩ в лицето на вицепрезидент и държавен секретар и то с подобаващи изказвания в посока за съобразяване с линията на държава № 1. Процесът продължава в Мюнхен на конференция по сигурността, за която казаха, че ще дава тон на световната политика през следващата година. Присъствието на най-голямата за всички времена американска делегация в баварската столица е поредно доказателство, че САЩ сериозно са се заели с европейските дела, защото току-виж Москва и Пекин са се разположили удобно на европейски терен. Не само пийват немска бира и шампанско, ами строят онзи път на коприната и заливат Европа с руска газ, което от където и да се погледне си е повече от влияние и сее разкол сред съюзниците. Е, този път в Мюнхен, за разлика от Варшава, има представители и на Русия, министър Лавров, и на Иран, министър Мохамед Зариф, както и президенти като украинския Порошенко и румънския Йоханис. А госпожа Меркел заедно с Могерини не пропуснаха да подчертават ролята на ЕС за стабилност и сигурност не само в Европа, но и в геополитически аспект. Много двустранни срещи, много изказвания, много знаци и интервюта, но в крайна сметка всеки си остана на своите позиции.Не само не се признава за запълване на вакуум или за заемане на роля в многополюсен свят, което притеснява Вашингтон, но и се демонстрира самочувствие с искане да се зачитат интереси и да се играе на „равна нога“. Едните стягат съюзническите редици зад себе си и налагат свои интереси, а другите не приемат изолация и настояват да участват при решаването на всеки конфликт по света, защото са набрали скорост след Сирия и вярват в устойчивостта и духа на народа си. В такава ситуация можем да се задоволим със споменаването на роля на премиера ни, когато награждават в Мюнхен с медал премиерите на Северна Македония и Гърция, Зоран Заев и Ципрас. Важното е, че ще си говорим на македонски в НАТО и пак ще се разбираме. А да, има и висок орден от сръбския президент Вучич, който вече каза, че ще бъде един от първите, който ще признае новото име Р Северна Македония, а тя пък щяла да е мост между Белград и Атина. Тогава защо казват, че светът е тревожен и противопоставянето в геополитиката вещае сътресения от рода на военни стълкновения? Сигурно защото е имало и една друга Мюнхенска конференция, която е наляла вода в мелницата на Голямата война, а тя пък е продължение на онази война, която ни наложи Ньойския договор. Дали конференциите, посещенията на висши лидери на големите държави и указанията на чужди посланици ще осигурят стабилност, мирно решение на конфликтите и ще бъдат гаранция за сигурност? Засега явно ще продължим с темата за новичок, Гуайдо или Мадуро и ще се чудим къде са тези иглени уши, за да се проврем овреме, за да няма нови договорки на големите в наш ущърб. Както обикновено. Яка ни гърбина, казваха предците ни. А дали този път те ще се договарят или така ще се сритат, че да се получи като в поговорката за страданието на магаретата, когато се ритат атовете? Кой да ни каже! Само ритането да не е ядрено, че тогава и атовете ще трябва да му мислят. На конференции отговори явно не се дават. Само се говори. Другото е между редовете.
