/Поглед.инфо/ На 24 февруари в Молдова ще има парламентарни избори, но те някак остават в сянката на случващото се във Венецуела или ситуацията с президентските избори в Украйна. У нас информациите относно предстоящите избори е далеч от обилна, независимо, че често се напомня за етническите българи, които живеят на територията на Молдова и които все ги припознаваме като потенциална работна ръка за страдащата ни и в това отношение икономика.
Москва естествено следи под лупа случващото се в съседната страна, както и събитията в Приднестровието. Дори се стига до обвинения към САЩ за „опит за намеса в предизборната кампания в Молдова“. Не че няма основания за подобни изявления на МВнР на Русия след поредицата от т.н.“оранжеви революции“, Майданските събития в Украйна, опита за промяна на управлението във Венецуела или „действията за елиминиране на легитимното правителство в Дамаск“, както се изразяват в Кремъл. Загриженост за предстоящите избори изразява и настоящият президент на Молдова Игор Додон, защото от резултатите ще зависят преследваните за реализация сценарии. Опасенията са, че „някой иска да дестабилизира ситуацията с цел Русия да се намеси и да бъде обвинена за фактор на дестабилизация“. Явно съществуват рискове, но каква е политическата обстановка в Кишинев всъщност? Там три партии са фаворити за влизане в парламента. Най-големи са шансовете на Партия на социалистите на Молдова, за която проучванията показват, че ще има повече гласове от съперниците от другите политически сили. Тази партия пледира за възстановяване на тясното сътрудничество с Русия и се радва на сериозна подкрепа сред гражданите на Молдова. Управляваща в страната е Демократическата партия, която се оглавява от олигарх, Владимир Плахотник, но се очаква да се класа на трето, но все пак сигурно за влизане в парламента, място. След проучвания на Американския международен републикански институт се прави извод, че „народът е настроен негативно към управляващите“. Плахотник явно не устройва нито Москва, нито Вашингтон, а причината, казват, е в ширещата се корупция и „деградация на демокрацията“. Наблюдатели в Кишинев твърдят, че „режимът е обречен“. Западът не крие, че подкрепя десния блок АСИМ, който е противник на управляващите от Демократическата партия. Политическият възел за предстоящите парламентарни избори определено се заплита, но има и нюанси, които го правят по-особен. Макар и в унисон с наблюдаваната напоследък и в други бивши соцстрани мода сред борещите се за власт сили. В Молдова функционира партия „Шор“, която казват, че е новата надежда на Плахотник. Причината е, че съзнателно се търси повторение на случилото се с партия „Наша партия“, фаворит от изборите през 2014г, свалена малко преди самите избори. Лидер на партия „Щор“ е поредния бизнесмен, който играе роля в политиката на съседна на Русия страна, но този път с широки връзки не само в Москва, но и в Израел. Илан Шор е известен в Молдова и с факта, че Русия забрани влизането му на руска територия още от 2015г. И не само има забрана, но тя е и със срок от 6 години. Поне така твърди основателят на споменатата „Наша партия“ Ренато Усати. Руските власти са обвинили Шор, че е нанесъл щети на руски банки чрез поредица финансови измами. Но не я ясно дали това ще повлияе на политическите му ходове в Кишинев. Там той има присъда от 7.5г затвор, също за финансови измами и дори те са наричани „престъплението на века“. Слуховете са за крупни суми от порядъка на един млрд дол, а това за времето си е било 12% от БВП на страната. Следствието било установило, че контролирани от Илан Шор компании са били кредитирани от дадени банки, а после средствата са прехвърляни в латвийски банки по сметки на Великобритания и Хонконг. Самият Шор е бил не само акционер в съответни банки, но и председател на борда на директорите на популярна в Кишинев банка. Столицата на Молдова е достатъчно малка, за да няма тайни в обществото, казват коментатори. Разбира се, че Националната банка на страната е извършвала разследване на аферата, но на действията й се е пречело по начин, който трудно може да е нарече цивилизационен, защото се е стигнало до подпалване на автомобил с пренасяни документи по случая. Нормално е Централната банка да търси „начини за запълване на дупките“, да бъде задържан под домашен арест Илан Шор за „злоупотреба със служебно положение“, а той бързо да приеме предложение да сътрудничи на следствието. Именно благодарение на неговото „сътрудничество“ е бил осъден на 9 години затвор бившия молдовски премиер Владимир Филат. А делото на самия Шор, казват, се бави преднамерено и той не само е на свобода, но и има политически изяви като участва първо в местни избори. Така през 2015г е избран за кмет на гр.Оргеев и стои начело на партията си. Сега му предстои участие в парламентарните избори и проучвания в Молдова сочат, че има реален шанс да премине бариерата от 6% за влизане в парламента. Такива са и надеждите на Плахотник, който ще използва партия „Шор“ като „златния пръст“, както казват у нас или като патерица при необходимост. Оказва се, че законите в Молдова позволяват участие в избори и на лица с доказана вина. Дали е заразно като практика? На всичкото отгоре лидерът на партия Шор, Илан Шор, организира в предизборната си кампания концерти с руски звезди, раздава благотворителност без мяра, сипе обещания към уязвените от условията на живот и няма съмнение, че целта е да създаде убеждение, че е проруски настроен. Така се привличат гласоподаватели от онези, които по принцип си имат русофилски убеждения и предпочитат да гласуват за Партия на социалистите на Р Молдова. Той е олигарх и трудно може да се предположи, че има политически убеждения или идеологически пристрастия. Твърди, че е приятел на Плахотник, но мислещите граждани на Молдова са убедени, че целта е да оцелее, не само политически, и да избегне присъдата като стане депутат. Както се казва, поредния капан за избирателите. Дали ще го разберат? Москва има притеснения в тази насока и определено се надява, че информациите за забраната му да влиза в Русия ще отрезвят хората и ще осигурят възможност за успех на политически сили, които наистина ще действат в интерес на народа. Обстановката преди изборите обаче се нагнетява и от информации за ситуацията в Приднестровието, защото властите в Кишинев са взели решение за увеличаване едностранно на броя на военните си части в зоните за сигурност по Днестър. Това не само е бивша военна зона, но е и ябълка на раздора от години между политици и от двете страни на границата. Всъщност съгласно приета нормативна уредба решение за промяна на броя на военните в региона може да се взима съвместно от трите страни- Молдова, Русия и Приднестровието. Опасенията от провокации са основателни, а обещанията на Кишинев, че ще промени решението си засега си остават на книга. Тревогата е дали в такава ситуация може да се гарантира сигурността и защитата на обществения ред. Има елемент на допълнително напрежение, има страх от дестабилизация на цялата държава, а не само в зоната на сигурност, защото само Кишинев увеличава военното си присъствие, докато Приднестровието няма такива намерения. Именно това дава основание на президента Игор Додон да изразява загриженост за предстоящите избори. Особено във връзка с Приднестровието и откритите опити на западни сили да влияят на ситуацията. Нищо ново под небето. И в Молдова конфронтацията Изток/Запад е налице. Поредния терен за „кръстосване на саби“. Щ успее ли народът на Молдова да гласува според убежденията и желанията си или ще допусне да бъде манипулиран? Какво ще решат изборите на 24 февруари? И дали резултатите ще бъдат в посока възходящо бъдеще на страната? Предстои да се наблюдава.
