Три месеца след предсрочния парламентарен вот и седмици след излъчването на кабинета „Денков – Габриел“, обществено-политическите нагласи се открояват с трезв реализъм за желаното и възможното в настоящата ситуация - това сочат резултатите от периодичния мониторинг на Алфа Рисърч, реализиран в периода 20 – 26 юни 2023г., сред 1000 пълнолетни жители на страната по метода на пряко стандартизирано интервю с таблети.
Конкретните измерения на тези нагласи в края на юни са:
Стартово доверие към кабинета от 20%, все още висок дял неутрални оценки (43%) и 37% недоверие. По-добър, но също поляризиран начален личен рейтинг на премиера Н. Денков (26% доверие, 30% недоверие, 44% неутрално отношение).
Одобрение за дейността на 49-то НС на „санитарния“ минимум от 8 на сто, срещу 53% неодобрение и 39% неутрално мнение.
Прогресивен спад в доверието и първа по рода си поляризация в отношението към президента Румен Радев, отразяваща разделителните линии в обществото: 33% положително, 32% отрицателно и 35% неутрално отношение към него.
Очаквани електорални щети за водещите политически формации, но запазване на цялостните рамки на последния вот. ГЕРБ получава подкрепата на 25.1% от решените да гласуват (около 2 пункта по-малко от април) , а ПП-ДБ – 20.2% (спад от около 5 пункта). Без промяна в подкрепата за останалите партии през последните два месеца: трета позиция за Възраждане с 15.4%, следвани от ДПС (12.6%), БСП (8.8%), ИТН (4.1%).
Очертаваща се оспорвана конкуренция в битката за кметските места наесен. Превес на предпочитанията към избор на нови градоначалници (49%) над желанието за запазване на досегашните (41%) и висока вероятност за балотаж в по-голям брой общини в сравнение с последния местен вот от 2019г.
По-детайлният анализ разкрива следния релеф зад тези обобщени тенденции:
Политически нагласи и доверие в институции и партии
Желанието за преодоляване на политическата криза и излизането от цикъла служебни правителства е многократно регистрирано в експресни социологически проучвания на Алфа Рисърч. Тази позиция продължава да среща най-високо одобрение сред обществото, въпреки острите политически атаки, на които беше подложен кабинетът „Денков-Габриел“ още от деня на гласуването му в Народното събрание. 48% от пълнолетните жители на страната споделят мнението, че правителство между първите две политически сили не е идеален, но е най-добрият от възможните варианти. Двата най-активно лансирани срещу него аргумента получават значително по-слаб обществен отзвук: 14 на сто смятат, че правителството между ГЕРБ и ПП-ДБ е предателство към собствените им избиратели, а 13% - че то е вредно за страната. Зад общото управление застават 77% от априлските избиратели на ГЕРБ, 76% от тези на ПП-ДБ, над 40 на сто от гласувалите за други партии и всеки трети от неучаствалите във вота.
Съпътстваните със скандали преговори между двете политически сили обаче повишиха напрежението и „изконсумираха“ първоначалния кредит на доверие към правителството. То започва дейността си с одобрение от 20%, неодобрение от 37% и 43% неутрално отношение. По-благоприятен (но същият като структура) е стартовият личен рейтинг на премиера Н. Денков: 26% положителни, 30% отрицателни и 44% неутрални оценки.
Нагласите към другите два центъра на власт в страната – парламента и президентската институция също са засегнати от негативна тенденция. 49-то Народно събрание започва работа с рекордно ниска оценка (типична по-скоро за край, отколкото за началото на мандат). Едва 8% от българите оценяват положително дейността му, 53% - отрицателно, 39% - без мнение.
Президентът Румен Радев запазва най-високо доверие измежду институционалните представители, но рейтингът му ерозира значително след публичното противопоставяне на формирането на редовно правителство. За пръв път откакто заема поста, отношението към държавния глава е силно поляризирано, подкрепата – разколебана, а персоналният му имидж с негативен тренд: 33% положително, 32% отрицателно и 35% неутрално.
За разлика от влиянието върху институциите, електоралната картина е по-слабо засегната от политическите турбуленции, най-вече поради факта, че продължава да отразява основно нагласите на твърдите ядра, а не на по-широк кръг избиратели. Общата ѝ структура повтаря тази от вота в началото на април с очаквани щети за ГЕРБ и ПП-ДБ след влизането им в общо управление. ГЕРБ губи малко под 2 пункта и в момента се ползва с подкрепата на 25.1%. Б. Борисов обаче, въпреки сътресенията около личността му през последния месец, успява да запази личния си рейтинг (20.5% положително и 55.6% отрицателно отношение) и подкрепата на мнозинството избиратели на ГЕРБ.
При ПП-ДБ отливът е малко под 5 пункта и заемат втората позиция с 20.2%. Динамиката в подкрепата за коалицията, както и тази в доверието към лидерите ѝ очертава тенденция към преразпределение на тежестта между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Съотношението между привържениците на партиите, което преди беше силно в полза на ПП, към момента е значително по-балансирано (около 60:40). Доверието към Хр. Иванов нараства от 14.5% до 16.9% (46.1% недоверие), към А. Атанасов от 8.3% до 11.0% (49.3% недоверие), към Вл. Панев се запазва в рамките на 9.8% (39.5% недоверие). Одобрението за лидерите на ПП бележи, макар и лек спад и към момента К. Петков получава 15.9% положителни срещу 58.5% отрицателни оценки, а А. Василев 16.5% положителни срещу 53.6% отрицателни оценки.
„Възраждане“ запазва трета позиция в предпочитанията на избирателите с подкрепа от 15.4%. Зад партията застават социалните кръгове, които я подкрепиха и на вота през април – средни поколения, от градските центрове със среден социален статус. Доверието към К. Костадинов е 15.1%, но той е сред лидерите регистриращи едни от най-високите нива на недоверие – 59.6%.
Симпатизантите на ДПС са в рамките на обичайно в неизборна обстановка равнище от 12.6%. Доверието в лидера М. Карадайъ е 11.2% срещу 53.8% недоверие.
Подкрепата за БСП също е идентична с тази от последните избори – 8.8%, както и одобрението за лидера К. Нинова – 13.1%.
ИТН печели потенциалния вот на 4.1% от избирателите, а лидерът Сл. Трифонов – 12.5% одобрение срещу 51.7% неодобрение.
За момента не се очертава нов значим играч на политическия терен. Партиите под бариерата не съумяват да привлекат разочарованите, нито да увлекат негласуващите.
Като цяло, серията от предсрочни парламентарни избори, кризите и драматичните преговори по сформиране на редовно правителство изчерпиха до максимум търпението на обществото, а готовността за участие в потенциален нов вот продължава да намалява. Топката е в ръцете на управляващите и от това как ще я разиграят зависи подкрепата, с която ще се ползват в следващите месеци, вкл. на местния вот. Ясният сигнал от обществото обаче е, че не е склонно да подкрепя „пазене на резултата“, а очаква „достойно класиране“.
Ранна диагностика на местните избори
До местните избори през есента остават малко над три месеца. Поради това е разбираемо както лансирането на кандидати, които да атакуват ключови кметски постове, така и открояването на някои значими тенденции. Националното проучване не е представително за отделните общини, където нагласите изискват самостоятелни проучвания, но показва следните характерни особености:
Силна поляризация по оста „приемственост или промяна в местната власт“ – 41% от имащите право на глас биха предпочели в тяхната община да продължи да управлява настоящия кмет, а 49% са за избор на нов. При очертаващата се оспорвана битка на местно равнище жителите на големите градове изразяват преобладаващо желание за нови лица в управлението, докато в по-малките общини симпатиите са на страната на настоящите кметове. Предизвикателствата пред новите лица са свързани с по-ниската им популярност, а пред действащите кметове – с евентуална протестна вълна на втори тур.
Противоречиви са и разбиранията за това дали градоначалникът трябва да бъде партиен или независим кандидат. За партиен кандидат са 45%, а за необвързан политически - 39%. Близък до президента Румен Радев градоначалник биха подкрепили 7% от анкетираните. Което вероятно означава, че ако се реализира хипотезата за президентски кандидати за кметове, те вероятно ще играят като „независими“. Политическите кандидати за кметове са предпочитани от симпатизантите на партиите, представени във властта на местно или национално равнище – ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Зад независимите кандидати застават в преобладаващата си част привържениците на ИТН и Възраждане, а избирателите на БСП остават поляризирани.
При предстоящите местни избори се очертават няколко базови сблъсъка - между статукво и промяна, между партийни и „независими“ кандидати. Резултатите ще се решават във всяка една община поотделно, но могат да се очакват редица оспорвани битки, изходът от които ще има своето отражение и в национален план.
