/Поглед.инфо/ Решението за изграждане на металургичния комбинат „Кремиковци“ е взето на 5 ноември 1960 г. Това решение на тогавашното правителство за гигантския проект е било обосновано със a) общия за всички соц. страни стремеж да се изгради мощна тежка промишленост; б) залежите от желязна руда в околностите на София с около 30-37 % Fe-съдържание, като началото на проектирането е предшествано от интензивни геоложки проучвания на желязо съдържащите залежи в периода 1953-1957 г.
Цялостното проектиране на Комбината е извършено от ГИПРОМЕТ- Москва в периода 1958-1960 г.
През 1963 г. са въведени в експлоатация първите производствени инсталации на Комбината:
- Обогатяване на рудата
- Агломерация
- Коксова батерия No 1
- ДП-1
- ТЕЦ и Ремонтномеханичен завод
През следващите 15 години са изградени и последователно въведени в експлоатация и останалите основни производствени и спомагателни инсталации на комбината. Сред тях са стоманодобивен завод с 3 конвертора и 1 електропещ, стан 1700 горещо валцоване, тръбопрокатен завод, студено валцоване, цехове за поцинкована ламарина и за нанасяне на калаено и на пластмасово покритие върху ламарина, феросплавен завод, водоснабдително стопанство, водопречиствателни инсталации и др. Така на площ от около 1.200 хектара бе издигнат най-големият комбинат от чугуно- и стоманодобивни мощности на Балканския полуостров.
Една година преди промяната през 1989 г. „Кремиковци“ произвежда 1,584 мил. тона стомана. Но по това време Комбинатът е натрупал стотици милиони лева задължения, а състоянието на съществуващите инсталации изисква огромни инвестиции за тяхната рехабилитация и модернизация.
KUETTNER бе една от първите западни фирми, която дойде в „Кремиковци“ с предложения за технологична модернизация. На 30 август 1990 г. в София пристигна г-н Шулте фон Бентхайм, придружавах го, когато той проведе най-напред разговор в НИИ по металургия в Ботунец, който бе на подчинение на предприятието. Целта на неговата първа среща бе да се запознае с Комбината и да прецени къде фирма KUETTNER би могла да се включи с конкретни оферти. Като пръв по важност потенциален проект бе набелязана инсталацията за вдухване на въглищен прах в трите доменни пещи на „Кремиковци“.
В периода до 1999 г , когато Комбинатът все още беше държавна собственост, KUETTNER проведе множество технически и търговски преговори със съответните ръководители в Комбината и представи многократно редактирани оферти за инсталацията за вдухване на въглищен прах, както и за бункерната естакада на ДП-1. За нещастие, през този период ръководствата на предприятието бяха сменяни почти ежегодно и KUETTNER трябваше да започва всеки път отначало.
През юни 1999 г. бе подписан договорът за приватизиране на 71 % от капитала на „Кремиковци“ с частната българска фирма Дару Металс АД със собственик Валентин Захариев (в партньорство с италианската фирма Marcegaglia като гарант за изпълнение на инвестиционните ангажименти на Дару Металс в „Кремиковци“, съгласно договора). Захариев придоби комбината за символичния 1 долар и задължението да погаси неговите натрупани задължения към българската държава в размер на около 300 млн. евро. Освен това новият собственик се задължаваше през следващите 5 години да инвестира в „Кремиковци“ 300 млн. щатски долара. Предприятието бе преименувано във Финметалс Холдинг АД. Държавата си запази 25 % от капитала, 4 % от капитала остана в ръцете на дребни акционери.
От всички договорно поети ангажименти Захариев не изпълни нито един. Още в края на 2001 г. дълговете на фирмата към държавата за неплатени ел.енергия, природен газ, вода, ЖП-транспорт, мита и социални осигуровки за работниците достигат около 400 млн. евро. На практика българската държава подпомага финансово една преимуществено частна фирма, като през 2001 г. най-напред опрости над 100 млн. .евро задължения на собственика, други негови дългове за 100 млн. евро разсрочи и освен всичко, му отпусна заем от още 100 млн. евро . за да бъде предотвратен фалит на „Кремиковци“. Този щедър жест на българските управляващи даде възможност на Захариев да плаща суровини и да предприеме някои малки инвестиции.
До 2005 г. вместо 300 млн. щ долара Захариев инвестира в „Кремиковци“ едва 50 милиона.
В края на декември 1999 г. Захариев подписа с KUETTNER договора за проектиране, доставка и изграждане на бункерна естакада към ДП-1 (в сила от 20.01.2000 г.). Инсталацията бе въведена в експлоатация на 01.03.2003 г.
През август 2005 г. беше въведена в експлоатация последната производствена инсталация в „Кремиковци“ – т. нар. Инсталация за непрекъсната разливка на стомана, която обаче бе закупена още преди приватизирането на Комбината.
През август 2005 г, след близо една година преговори с кандидат-купувача, Захариев продава своя дял от 71 % от капитала на „Кремиковци“ на индийската фирма Global Steel Holding Ltd. със собственик индиеца Прамод Митал (по-младият брат на Лакшми Митал). Според медийни разследвания, продажната цена на купения за един долар Комбинат е била 300 млн. щ долара. На своя наследник Прамод Митал Захариев оставил дългове в размер на 57 млн. долара и една нереализирана инвестиционна програма.
Г-н Шулте фон Бентхайм, който присъства на откриването на инсталацията за непрекъсната разливка на стомана и едновременното представяне в „Кремиковци“ на новия собственик, изрази неприкрито своето мнение за този брат на голямата фамилия Митал с думите: „Това е един бандит!“. Това, което се сл учи по-късно,потвърди тази оценка. Като свой най-доверен човек Прамод Митал доведе в комбината стария приятел на фамилията Митал, д-р Майерлинг и го назначи за свой личен технически съветник.
Съдбоносната 2007 година
С встъпването си новият собственик от Индия обяви обширна инвестиционна програма за следващите 5 години в „Кремиковци“, като до 2011 г. инвестираната сума трябваше да достигне 300 млн. евро. Противно на очакванията обаче той започна да… разпродава активи на фирмата: гарата, която бе връзката на ЖП-инфраструктурата на Комбината с държавните железници, рудника за желязна руда и барит, руднообогатителната фабрика, трансформаторната станция , търговските бази и др.
И още през 2007 г. започнаха да се очертават перспективи, съвсем различни от тези, които бе обещал Митал.
През 2007 г. започна предисторията на онова, което предстоеше да се случи с „Кремиковци“ през април 2011 г.
Планът за неговото унищожаване
Думата не е пресилена! По всяка вероятност планът отдавна е бил замислен между малцина посветени (кога точно и от кого, ще остане още дълго време тайна).
Подготовката на обществеността за предстоящите събития започна с провеждането на една „Международна екологична конференция за „Кремиковци“ на 15.10.2007 г. в „Шератон“. В представените доклади за първи път се прокара всички спрени от производство заводи и сгради да бъдат отстранени, депата - изчистени и рекултивирани и значителните по размер неизползвани площи да се предложат на заинтересовани инвеститори за изграждане на една бъдеща индустриална и търговска зона (докладчик Ал. Томов).
В навечерието на тази конференция на 23.09.2007 г. във в. „Класа“ се появи статия (по-долу я цитирам с незначителни съкращения), която хвърля повече светлина върху намеренията на тогавашния кмет на столицата и тогавашния главен архитект Петър Диков по отношение на бъдещето на „Кремиковци“:
Фонд от Дубай дава 2 млрд. евро за "Кремиковци"?
23.09.2007 г., ., в. „Класа“
Край комбината щяло да изникне финансово сити 2 млрд. евро за 10 000 декара от земята на „Кремиковци“ е готов да даде фонд от Дубай, научи „Класа“ вчера. Целта на инвестиционната компания е да получи терена, за да строи модерен делови и финансов център. Според замисъла половината от средствата щели да се предложат на сегашния собственик на комбината – индиеца Прамод Митал, а останалите 1 млрд. евро да се вложат в строителството.
Български финансисти смятат обаче, че не става въпрос за дубайски, а по-скоро за български бизнес интереси, които действат под това прикритие.
Подобна акция има индиректна цел и тя е удар по правителството. Затворят ли „Кремиковци“, на улицата ще излязат близо 9000 работници, които хранят и още толкова семейства. Това ще доведе до ескалация на напрежението и ще нагнети обстановката“, коментира източник от комбината, пожелал анонимност.
В момента съдбата на „Кремиковци“ на практика е в ръцете на Министерството на околната среда и водите /МОСВ/, което трябва да издаде комплексно разрешително. Крайният срок изтича на 31 октомври. Ако ведомството на Чакъров пак откаже, металургичният гигант трябва да спре.
От кметството първи подгряха темата.
Предложението за нов бизнес комплекс на мястото на „Кремиковци“ - рай за инвеститорите, лансира преди седмица главният архитект на столицата Петър Диков. По БНР вчера той доразви възгледите си, като обясни, че идеята дошла след среща в общината с големи инвеститори. Те търсели терен от 10 000 дка, на който да направят сателитен град. Първоначално главният архитект приел офертата на шега, тъй като в околностите на София подобен компактен терен не съществува. После обаче се сетил, че има подходящ парцел с изградена инфраструктура в близост до две магистрали, който бил готова площадка за строителната инвестиция.
Кандидат да строи центъра може да бъде само голям международен инвестиционен фонд, обясни Диков, без повече подробности. Инвеститорът щял да се идентифицира сам, ако правителството и общината му дадат знак, че биха подкрепили подобен проект, смята главният архитект. Той се позова на експерти, според които между 500 млн. и 1 млрд. евро са нужни, за да бъде премахнат комбинатът. Бъдещият инвеститор може да ги осигури, съобщи Диков.
Според него единственият печеливш ход на Прамод Митал бил да приеме предложението, тъй като цената на земята била значително по-висока отколкото печалбите на комбината в следващите няколко години.
Комбинатът – като градина
Ръководството на "Кремиковци" готви два алтернативни варианта за бъдещето на комбината, които ще бъдат огласени в сряда, съобщиха оттам. Те предвиждат предприятието да се превърне в подобие на металургичните
заводи в Люксембург и Хамбург, които са в близост до града или дори в самия му център и отдалеч приличат на градини. За целта ще бъдат инвестирани достатъчно средства в екология. Целта е „Кремиковци“ да получи заветното разрешително от МОСВ.
Желязото се кове, докато е горещо!
"Сега е решаващ период, тъй като до края на годината собственикът трябва да реши: или да започне да инвестира в екология, което ще му струва около 350 млн. евро, или да излезе от Софийското поле", аргументира се Петър Диков. Главният архитект нарече комбината "недоразумение, което кара желязна руда от Венецуела или Южна Африка, за да я преработва точно в Софийското поле, на 400 км от пристанище Бургас“. Ако се махнела тази "язва", столицата щяла да стане уникално място за живеене – и без друго след 1989-а „Кремиковци“ генерирал изключително големи приходи за определен кръг хора и доста големи разходи на държавата.
2% от БВП, 10 на сто от износа за ЕС
"Кремиковци" дава близо 2 % от БВП, над 10 % от износа за ЕС, над 13 % от осигурителния пенсионен фонд“, защити съществуването на комбината Александър Томов, председател на Надзорния съвет на "Кремиковци".
Комбинатът осигурява около 70 на сто от товаропотока на пристанището в Бургас и около 90 на сто на пристанището в Лом. Освен това 30% от товарните превози на БДЖ са за или от "Кремиковци", както и 18% от
приходите на НЕК. "Не е лошо да се направи справка дали електропотреблението на комбината не съответства на количествата, от които ще се нуждае страната през следващите 1-2 г., докато се построят сероочистващите инсталации на "Марица-изток" 2“, каза още Диков.
За обезщетения на работещите в „Кремиковци“ около 9000 души ще са нужни около 500 млн. лева, обясни Александър Томов. Според Диков обаче не би трябвало да има притеснение за социалните последици, тъй като в София недостигът на средно и нискоквалифицирана работна ръка е голям.
***
Както се разбира от цитираната по-горе статия, главните идеолози на плана за премахване на „Кремиковци“ и автори на ектравагантните идеи за това, което биха искали да се случи, когато „теренът е освободен“, са тогавашният кмет на София и главният архитект на столицата . Те очевидно от доста време чертаят планове как да изчистят огромната територия на металургичния комбинат и на освободената площ да изградят супермодерен бизнесцентър (по думите им това ще бъде „Дубай в Европа!!!“). Подобни идеи не биват да учудват никого, защото както бе заявил главният архитект на София пред медиите: „Строителството е по-доходоносно и от наркотиците“!!!
Още в началото на 2008 г в медиите започват да се появяват твърде мрачни новини за „Кремиковци“: индийците не са изпълнили инвестиционната си програма; поетите ангажименти за подобряване на екологичната обстановка не са изпълнени; работниците получават заплатите си с няколко месеца закъснение; имало индикации, че собственикът ежемесечно противозаконно трансферира в чужбина над 20 млн евро.
По тази причина върху собственика на Комбината от много посоки започва да се упражнява натиск да се откаже от „Кремиковци“.
Носят се слухове, че украински фирми проявяват интерес да придобият пресприятието. Месеци наред работещите в Комбината и всички заинтересовани от спасяването му живеят с надежда, че „Кремиковци“ е на път да бъде оздравен и доведен до състояние на нормално производствено предприятие. Но през есента на 2008 г. тези надежди се изпаряват. И не надигащата се световна финансово-икономическа криза е виновна за безнадежното му състояние, а преди всичко българското правителство и най-вече министърът на икономиката Петър Димитров, който по думите на добре информирани кръгове имал само една грижа: да си докара по-високи комисионни от всички онези, които са заинтересовани от унищожаването на металургичния комбинат.
А този процес е в пълен ход: През ноември 2008 г. е спряна ДП-1, подобна ще бъде и участта на ДП-3, макар и с известна отсрочка. Наред е окончателното спиране и на коксовите батерии. Говори се, че следващата стъпка може да бъде единствено нарязването на спрените инсталации на скрап и прекарването му през все още действащите стоманодобивни пещи.
Следващите стъпки за реализиране на плана за премахване на „Кремиковци
Сателитен град на мястото на стоманените заводи?
В края на януари 2008 г. главният архитект на София Петър Диков, който дотогава многократно бе заявявал, че „Кремиковци“ трябва да бъде затворен, изложи подробно своята представа за бъдещето на металургическия комбинат. Според него експерти били потвърдили, че ще бъдат необходими между 500 млн. и 1 млрд евро, за да се премахне Кремиковци и на негово място да се построи сателитен град. Имало големи инвеститори, които били готови да осигурят тази сума. Те чакали само съгласието на държавата. В новия бизнес-център, който трябвало да се се появи на мястото на „Кремиковци“, щяло да има модерни офис- и банкови сгради. По този начин столицата щяла да получи териториални ресурси, които щели да представляват значително предимство на града в конкуренцията с други градове в региона за привличане на чужди инвестиции.
Превръщането на северната територия на София в привлекателни зони с изграждане на бизнес-центрове на мястото на металургическия комбинат бе обявено от кмета за приоритет на столичната община за 2008 г.
Официално прогласените намерения за превръщане територията на „Кремиковци“ в инвестиционна зона довеждат в следващите месеци до 10-кратно повишаване на цената на земята в околностите му - от 8 на 80 лв/м2 . Естествено, на преден план бе изтъквана благородната грижа за здравето на софиянци, защото без Комбината въздухът на София щял да бъде много по-чист. Нямало да бъде проблем и осигуряването на други работни места за заетите по това време в „Кремиковци“ 7000 души. Поради това не трябвало да има безпокойство от евентуални социални последствия от затварянето.
Още същия месец януари 2008 г. Прамод Митал обяви, че води преговори за продажбата на Комбината.
Когато тогавашното българско правителство научава за намеренията на Митал да затвори „Кремиковци“, респ. да го продаде, то му поставя ултиматум незабавно да изплати всички свои задължения към българската държава и най-сетне да плати забавяните с месеци заплати на персонала. Защото в крайна сметка от съществуването на Комбината зависи съдбата на 70.000 души в различни браншове на българската икономика и на техните семейства, поради което закриването му заплашва държавата с непредвидими социални напрежения.
Защо „Кремиковци“ бе толкова важен за българската икономика? Ето обяснението:
Дял на Кремиковци в българската икономика:
- „Кремиковци“ произвежда около 2 % от БВП на страната
- над 10 % от износа -
- над 13 % от фонда за социално осигуряване
- над 30 % от товарния транспорт на БДЖ
- над 70 % от обема на товарите на пристанище Бургас
- над 90 % от обема на товарите на пристанище Лом
- над 18 % от приходите на НЕК
- над 17 % от приходите от мита
- над 1.000 български фирми бяха доставчици, респ. Клиенти на „Кремиковци“.
Само за две години от влизането на Митал в „Кремиковци“ загубите на фирмата вече достигат около 400 млн. евро. Изказва се дори предположението, че общата сума на задълженията на Global Steel в началото на 2008 г. вече може би е достигнала 1 млрд. евро.
Няколко месеца по-късно Прамод Митал залага като гаранция активи на „Кремиковци“, за да получи кредит в размер на 325 млн евро от лондонски банки (един от гарантите по заема бил фондът ”QVT Fund LP” ) под благовидния предлог да инвестира сумата в екологични инсталации в Комбината. С тези пари той по-късно изчезва, без да инвестира и един цент в „Кремиковци“. Според някои източници, Митал все пак инвестирал в Комбината около 15 млн евро от горния кредит.
През май 2008 г. кредитната агенция ”Moody’s” понижава кредитния рейтинг на „Кремиковци“-Global Steel до рекордно ниското ниво Caa3. По същия начин агенцията понижава и рейтинга на тегления от Митал кредит в размер на 325 млн. евро. Това рейтинговата агенция прави два пъти в рамките на един месец.
В своята решимост да се противопостави на идеите на тогавашния кмет (и бъдещ премиер) да изгради на мястото на металургическия комбинат бизнес-център, българското правителство поема инициативата да намери сериозен чуждестранен инвеститор за „Кремиковци“. С тази задача тогавашният премиер се среща в Киев с премиера на Украйна Ю. Тимошенко и получава от нея препоръка за Vorskla Steel, собственост на украинския милиардер Живаго (един от 5-те най-богати мъже на Украйна).
През юли 2008 г. Vorskla Steel започва да произвежда в „Кремиковци“ стомана със собствени суровини. По това време останалите инсталации с изключение на стоманодобива се поддържат само „топли“. По-късно изпълнителният директор на Vorskla Steel – България споделя пред медиите, че въпреки намеренията на неговата фирма „Кремиковци“ да бъде оздравен, договорът им с Комбината е бил едностранно прекратен от страна на самото предприятие. “Просто ни изгониха, за да ликвидират Комбината“.
След като с Vorskla Steel до договор за купуване на „Кремиковци“ не се стига, българското правителство продължава усилията си в търсенето на чуждестранен купувач. Запознати говорят, че е имало няколко заинтересовани фирми (сред тях - и бразилската фирма CSN), но неприкритите корупционни намерения на тогавашния министър на икономиката разгонват всички потенциални кандидати (това споделяха хора, близки до ръководството на Комбината).
На 6 август 2008 г. Софийският градски съд обявява „Кремиковци“ в несъстоятелност, назначен е временен синдик и стартира процедурата за обявяване на фалит.
Почти по същото време главният архитект на София Петър Диков обяснява пред Националното радио, че „най-добрият вариант за „Кремиковци“ би бил той да започне да се самоизяжда, т.е. намиращото се на територията му желязо да бъде претопено. Така теренът във и около „Кремиковци“ ще бъде направен привлекателен за инвеститорите.“
„На 1 април 2009 г. един български вестник написа:„Кремиковци“ се отправя в историята“. До 14 ч. на този ден 14 инсталации трябва да бъдат спрени, след като са взети необходимите в този случай мерки за безопасност, а подаването на природен газ бъде преустановено. 1.500 работници са освободени незабавно, което довежда до енергични протестни демонстрации на профсъюзите в центъра на София.
В края на юли 2009 г. в „Кремиковци“ се изготвя оздравителна програма, която синдикът представя в съда. Програмата предвижда инвестиции в размер на 20 млн. евро за ремонт на електропещта, стан 1700 и възстановяване на производството на ДП-1, а също и допълнителни 24 млн. евро за оборотни средства. След изпълнение на тази програма е трябвало да бъде проектирано изграждането на нова електропещ. По време на оздравителния период производственият персонал трябвало да бъде намален от 4.000 на около 2.500 работници. Едновременно с това трябвало да бъдат предприети усилия за намиране на стратегически инвеститор за „Кремиковци“.
В началото на февруари 2010 г. финансовият министър Дянков отхвърля оздравителния план за „Кремиковци“. По този повод вестниците излязоха със заглавия: „Министър Дянков обрече „Кремиковци“ на смърт“.
На 31 март 2010 г. Софийският градски съд обявява фалита на „Кремиковци“. Разпоредена е ревизия на активите на металургичния комбинат. Задълженията му по това време вече били достигнали 1 млрд евро. На синдика е възложено да подготви и проведе търговете за продажбата на активите на „Кремиковци“.
На 13 септември 2010 г. трябва да се проведе първото наддаване. За участие в наддаването министърът на икономиката Трайков лично поканва Arcelor Mittal и Vorskla Steel. Наддаването е трябвало да започне при начална цена 290 млн. евро. Според различни източници, всички активи на металургичния комбинат по това време възлизат на 900 млн евро. Но тъй като не се явява нито един кандидат, за 5 ноември 2010 г. е насрочен втори търг при начална цена от 230 млн. евро, с 20 % по-ниска от предишната. Но и на втория търг не се явяват заинтересовани.
Третият търг е насрочен за 7 февруари 2011 г. при начална цена 200 млн. евро, с 31 % по-ниска от първоначалната цена от 290 млн. евро. Междувременно в наддаването са добавени още някои активи (главната сграда и инфраструктурата пред нея), а автомобили и камиони са извадени. Но и при този търг няма желаещи.
Най-накрая „Кремиковци“ е продаден
На 12 април 2011 г. се провежда четвъртият търг при начална цена 162 млн. евро (с 45 % по-ниска от цената при първия търг). При откриване на търга синдикът изрично съобщава, че участникът не е длъжен да запази предназначението на активите. На този търг се явява само един кандидат. Всички други преди това са били брутално изолирани, натиск е бил упражнен и върху синдика, писаха вестниците по-късно.
Нататък сагата продължава като в корупционен екшън.
Следва