За първи път след 10 ноември 1989 г. парламентарната ни група създава толкова единно впечатление, че елитът на партията ни представлява сбор от „ретранслатори” на поръчки, зададени от председателя на групата, от авантюристично настроени личности, от случайни в политиката лица, както и от депутати, които изкупват своя конформизъм със спестяване на собственото мнение.
Не искам да съм несправедлив спрямо Нинова. Тя е добър тактик, но не и стратег. Зае правилна позиция във връзка с Истанбулската конвенция, разграничи се от перестроичната постановка за държавата като „лош стопанин” и пр. Отличен полемист, председателят на БСП е политик, нужен в моменти на ожесточени сблъсъци, на непримирими обществени колизии. Тогава се прощават на такъв лидер и предозирането на емоционалните афекти, и показната нервозност.
През последния месец и половина Корнелия Нинова и парламентарната ни група извършиха грешки с разрушителен ефект в живота на БСП.
Първи парадокс.
Парламентарната група на БСП подцени същността и последиците от пандемията, възприе я като влошено издание не обикновено грипно заболяване. Неправилно степенува мерките спрямо вируса. Постави главния акцент върху „лекуването” на последиците от коронавируса, подчинявайки на този казус борбата за човешкия живот, за биологическото спасяване на българския народ. А това е неразумно и произволно отношение спрямо ценността – човешки живот. Думите, които произнесе Бойко Борисов, че България се е възраждала след загубени войни, след като ѝ са отнемани огромни територии, след плащане на тежки репарации и пр., защото е имала здраво население, трябваше преди него да ги произнесе Нинова.
От друга страна, народните ни представители явно не са наясно, че извънредно положение означава, наред с всичко останало, отнемане или ограничаване на човешки права. Има нещо смущаващо във факта да обявяваш под сурдинка, че си за спасяване на живота на населението и в същото време да подценяваш вредните последици от преждевременното нарушаване „на режима на ограниченията”. Да плачеш, че се затварят градинки и детски площадки, че правото на пътуване не е свободно, след като твоята партия е гласувала за въвеждане на извънредното положение.
Втори парадокс.
Оттук тръгват непоследователните и заядливо опозиционни актове на Нинова и нейния парламентарен отряд за бързо реагиране. В началото те даваха добри оценки за оперативния щаб, ръководен от ген. проф. д-р Мутафчийски. След това, вече няколко седмици отношението им е критично, изпълнено с неудовлетвореност, с искания, които на всяка пряка си противоречат.
А нещата са прости и ясни. Оценката, която парламентарната ни група дава за работата на оперативния щаб и лично на генерала би трябвало да бъде определено положителна! Нинова и останалите ни депутати са длъжни да признаят, че премиерът правилно се е ориентирал при определяне на оперативния щаб, съставен от отлични медицински експерти. Прави се обаче обратното!
Изненадан бях, че и такъв авторитет в хематологията като депутатът проф. Михайлов смята карантината за излишна, коронавирусът бил грип като всеки друг. Според него гражданите трябвало да се върнат незабавно към предишния си начин на живот, да тръгнат свободно по улиците и площадите, да запълнят градинките, да общуват колективно, без съобразяване с реалната обстановка. Изненадаха ме изказванията на Валери Жаблянов, който полага огромни усилия в този момент да засвидетелства верноподаничество. По телевизията на Слави Трифонов слушах изказването на БСП-депутат (казаха ми, че е от Бургас): бях поразен от очевидните дефекти в общата му култура. Крум Зарков говори образовано, но у зрителя остава впечатлението на дете, току-що откъснало се от полата на майка си.
Не ми е ясно кой е успял така да укроти Румен Гечев, прекрасният професионалист и учен, кой го е отучил от качеството да възразява на неразумните решения? Шокиращо е, че двамата безспорни интелектуалци Тома Томов и Иво Христов изчезнаха тъкмо сега от политическото полезрение. „Народ безмолствует” - реплика от „Борис Годунов” на Пушкин.
Парламентаристите ни отхвърлят тенденциозно какъвто и да било намек, че премиерът е свършил и полезна работа. Но нещата не стоят така! Нинова би трябвало да се съобразява, че левите хора в България не са ограничени фанатици. Като мислещи индивиди те знаят: лявата партия, ако е истинска, обвързва своята политика с решаването и на големите национални проблеми! Не може да се сърдиш, ако премиерът не иска да разговаря с теб, щом ти толкова преднамерено, обидно снизходително и с тотално отрицание осъждаш всяка негова постъпка, даже и тази, която е с позитивен заряд.
Трети парадокс.
Под нас земята се огъва и тресе, става въпрос за това „ще бъдем или не” като цивилизация, а Нинова продължава да внушава в парламента чувството на неприязън, да се кара за щяло и не щяло, да жили като оса, да напада като митична амазонка, да е винаги на стреме за атака срещу реален или мним противник, да се сърди, както вероятно се сърди в кухнята на своя апартамент. Да остава без позитивно излъчване! Няма ли да я видим уравновесена, мъдра, надмогнала първичната ярост? Няма ли най-после да разбере, че сега е време за събиране, а не за разхвърляне на камъни! Че по-често би трябвало да търси диалог, да бъде готова и на компромиси в името на общото благо. И да не се смята за задължена да отговаря на всяко гаменско подхвърляне от страна на политическите опоненти?
През последния месец и половина долових адекватно политическо поведение у двама членове на ИБ – Калоян Паргов и Кирил Добрев. Техните телевизионни изявления показаха, че все още не са се превърнали в „носорози”, родени в работилницата на Йожен Йонеско. Според Паргов сега не е време за вражди, а за издигане на мостове. И че в името на спасяване на столицата от корановируса той поддържа ползотворен диалог с кмета Йорданка Фандъкова. Кирил Добрев използва афоризма на Еклесиаст за времето на разграждане и за времето на строеж, като изтъкна, макар и завоалирано, че сегашната политика на левицата в парламента, която задълбочава противоречията, е остатък от миналото.
Политиката, провеждана от нашите парламентаристи, е уникална в европейски и световен мащаб. Поне аз не съм чул, в ситуацията на коронавирусна пандемия, да съществува такъв гигантски разнобой между политическите сили и такова оспорване на устоите на извънредното положение, както е у нас.
Нека бъда правилно разбран. Народните ни представители съвсем обосновано настояват да се разработят мерки за възраждане на икономиката, за строг контрол върху изразходването на парите, за спасяване на средния и малък бизнес, за осигуряване на социалните гаранции, които държавата предоставя на хората на наемния труд по време на кризата. В духа на взаимната нетърпимост ГЕРБ ги отхвърля, като нерядко в модифицирана форма приема някои от тях, без да обясни чие е авторството. Това не е достоен жест. Но е обясним. При такава самоубийствена конфронтация всички средства сякаш стават позволени. Ако нашата депутатска колегия действаше по-прагматично и по-гъвкаво, тя можеше да реализира значима част от своите предложения и инициативи.
Противник съм на безпринципните договаряния, както и на отрицанието заради самото отрицание! Нашите депутати като че ли се дразнят от позитивните резултати в борбата с пандемията в България и без да изпитват неудобство сочат като пример за подражание Италия, Германия, Испания, Великобритания, САЩ.
И досега не проумявам защо левите депутати се съпротивляваха толкова ожесточено да бъде включен в закона за извънредното положение казусът за използване на армията. Ако не са политически фантазьори, те би трябвало да се пазят от определения за армията като контингент за користно удължаване на извънредното положение, за извършването на държавен преврат.
Един обективен анализ би разкрил, че такова допускане е неправдоподобно. Ако става въпрос за злоупотреба с властта, не бива да се забравя, че полицията, заедно с охранителните фирми, плюс кадрите на следствието и прокуратурата, са поне четири или пет пъти по-многобройни от днешната българска армия. На същата везна натежава потенциалът на изпълнителната власт, мнозинството в парламента. Така че във връзка с опасенията на елита на БСП, реалната опасност не е армията. Затова по време на парламентарния дебат не можах да схвана мотивите на БСП-депутатите за яростната им и продължителна по време съпротива. Освен ако не са си надвили над ината!
Бойко Борисов съобщи за подадено от БСП прошение до Конституционния съд, че властта подслушва и следи левите депутати. Отново се озадачих. Това ли е днес големият проблем? Не срещаме ли пак рецидив на перманентната нужда от конфронтация? Според мен, ако става въпрос за подслушване и следене, депутатите на БСП биха били по-интересни като обект на такава дейност преди въвеждането на извънредното положение. Сега те са изолирани, почти липсват парламентарни заседания, не са носители на кой знае каква информация. Излиза, че произвеждането на подобен документ е израз на необходимостта от противопоставяне на всяка цена, а може би е и отчаян опит за постигане на публичност (нашите депутати все по-определено създават впечатление за безполезност на действения си капацитет).
В същото време парламентарната ни група има и други поводи за упражняване на критика. Примерно. Тя и сега може да поиска яснота от изпълнителната власт за рязкото нарастване на епидемията – 90 души на 22 април. Да попита премиера защо той единствен в православния свят позволи на Българската православна църква да проведе своите служби в и пред храмовете на Цветница и по Великден? Е, какво, руският, гръцкият или сръбският патриарх по-малко ли са религиозни от Борисов, че затвориха - заради здравето на миряните - дверите на църквите и манастирите? Папата да не е станал еретик, че затвори католическите храмове през тези светли християнски празници? Защо Бог на него (на папата) му дава „индулгенция”, а на Борисов не ще? И кой всъщност е религиозният? Защото като дълбоко религиозни личности афишират себе си и Тартюф на Молиер, и Ричард III на Шекспир, и фанариотите по време на Българското възраждане! Само че нашите депутати и лично Нинова мълчат по този въпрос.
Защо не разкритикуват властта, че не прави нищо, за да получим от САЩ полагаемия ни се наем за четирите американски бази? Тези огромни средства ще ни помогнат за справяне с вируса и последиците от него. Може пък Пентагонът да се смили над най-бедната страна в ЕС (и най-верен техен съюзник), за да коригира фалшификата „военни бази за общо ползване от американската и българската армия” и да плати дължимата сума и за предишните петнайсетина години? Нинова и нейното обкръжение онемяват и този път!
Четвърти парадокс.
Да приемем хипотетично, че тезата, която споделят депутатите на БСП е вярна. Че те правилно настояват за прекратяване на карантината - още сега, в този момент, без подготовка и прогнозиране, че исканията им за разширяване на човешките ни права са мотивирани (при извънредното положение), че няма причини изпълнителната власт да ни лишава от пътуванията в страната и чужбина, от разходките в парковете и детските градини, от посещенията в ресторантите, и пр., и пр.
Ще обясня какво ще се случи в такъв случай. Всъщност, то се случи през последните дни. След Цветница и Великден, както и след празничните пътувания на софиянци до провинцията, броят на заболелите рязко се увеличи. България тръгна по смъртоносния път на повечето европейски държави.
Какво ще стане, ако оперативният щаб се вслуша в препоръките на БСП-депутатите и без преход, без информираност и контрол над ситуацията, прекрати в момента карантината?
Тогава няма как заразяването с корановирус да не стане масово. Нужно ли е да обяснявам, че здравната ни система в такава обстановка ще рухне, лекарите и медицинският персонал ще бъдат дефицитни? Ще се заразят по-младите членове на всяко второ или трето семейство. Те допълнително ще разнасят заразата - едни от тях ще умрат, повечето ще оцелеят. Логично е дъщерите, синовете, внуците да заразят членове на семейството си над 60 и 65 години. При тях процентът на умрелите ще е непоносимо висок. Това означава, че България ще бъде „прочистена” от възрастни и стари хора.
Конкретно за БСП. Нейният електорат от под един милион се състои от поне 70% българи в гореспоменатата възраст. А това значи, че елитът на партията хвърля възрастните си членове и симпатизанти в лапите на ликвидирането, съгласно принципа на естествения подбор. Иначе нормално би било нашите парламентаристи да поставят акцента върху съхраняването на живота на хората в напреднала възраст. Ето защо за мен е неразбираемо на какво толкова се радват народните ни представители, че ще бъдат внезапно зачеркнати медицинските ограничения.
„Ревизор” на Гогол завършва с думите на Градоначалника: „На кого се смеете? На себе си се смеете!”
Пети парадокс.
По въпроса за градирането на задачите. Според щаба - както казах - на първо място стои медицинското справяне с пандемията с постепенно възстановяване (според условията в дадената ситуация) на нормалното функциониране на човека в естествената му градска или селска среда. Започва се с отслабване на рестрикциите, с разхлабване на мерките срещу вирусната инфекция, с отваряне на парковете, на кварталните градинки, с отмяна на забраната да се изкачват планинските терени и пр. И ако това отслабване на ограничителния режим проработи, се правят следващите стъпки.
Едва ли някой желае децата и младите хора в пролетните месеци април и май да стоят затворени в апартаментите, да се движат инкогнито по уличките. Ген. Мутафчийски твърди, че ограничителният режим в България е един от либералните в ЕС, а премиерът ни уверява, че промишлените предприятия продължават да работят, и че кризисните икономически процеси са резултат най-вече на това, че заводите майки в Германия и Италия не функционират, което пряко засяга българските предприятия, обвързани със западната икономика. Така ли е? Що се отнася до ресторантския и туристическия бизнес, той и според мен ще остане най-потърпевш от карантината.
Другото мнение, към което клони и парламентарната ни група, държи на първо място да бъде „нормализиран живота”, без съобразяване с предупрежденията на щаба. Това предполага премахване от раз на всякакви ограничения пред бизнеса, бързо отваряне на кафенетата, ресторантите и хотелите, на парковете и кварталните градинки, пълна свобода за групови инициативи на населението, за пътувания в страната и в чужбина. Призивът е да не се обръща внимание на епидемията, (както е дошла, така и ще си замине, вземайки по-малко жертви, отколкото другите грипни вълни)! Според адептите на тази позиция властта нарочно всява страх и паника сред населението, за да обслужи едноличното господство на премиера, неговия авторитаризъм (това твърдение се защитава активно и от парламентаристите на БСП).
ДПС видимо се приближава до становището на щаба, но оставя отворена вратичка за контакти и с противниците на щаба (политика, типична за тази партия).
Странно е, че на базата на това разграничаване се реализира и по политически признак. За последното нямам обяснение.
Позицията на щаба се поддържа от ГЕРБ, Обединени патриоти, Воля, голямата част от членовете и симпатизантите на БСП, които имат сравнително по-слабо представяне в ръководните органи на партията. Проведените социологически анкети поставят най-напред в ранглистата ген. д-р Мутафчийски, с над 80% одобрение, което сочи, че мнозинството от българския народ отдава предпочитанията си на оперативния щаб.
Обратната позиция я отстояват най-различни среди: интелектуалци, хора на едрия, средния и малкия бизнес, банкери, бивши и настоящи политици, известни телевизионни коментатори и публицисти от всекидневия и седмичния печат. Тук възлова роля са си извоювали дейците на партия „Демократична България”, хора, които не крият привързаността си към политиката на Иван Костов, популярни перестроични кадри (от левия спектър също), получили известност през дните около и след 10 ноември 1989 г., видни антикомунисти и русофоби, съживени политически мумии на десницата, депутатският корпус на БСП като цяло и пр.
Шести парадокс.
През периода на извънредното положение политическите стъпки и ходове на нашата парламентарна група не се съгласуват и одобряват от органа, упълномощен да ръководи партията между два конгреса – Националния съвет. Парламентарната ни група взема самоволно решения с решаващо значение за БСП, а не единствено по повод на бъдещите парламентарни избори. Понеже парламентарната ни група няма как да има редовен организационен живот, решенията ѝ ги взема еднолично Нинова. Това е грубо нарушение на елементарни уставни норми, което обаче няма да бъде санкционирано от Националния съвет на „уморената партия”. Познайте защо?
И въпреки това, всичко би завършило добре, ако БСП беше запазила или увеличила общественото си влияние и авторитет през седмиците на пандемията. Тя обаче не ги запази и укрепи, а потегли надолу. Прогнози не се наемам да правя. Но явно е, че през периода на извънредното положение нашата партия се намира в по-лошо положение като обществено влияние в сравнение с периода преди обявяването на извънредното положение. Нинова може би се надява, че излизането от кризата ще породи нерешими икономически проблеми, а социалната безизходица ще насочи народния протест срещу ГЕРБ и Бойко Борисов. Според мен тази сметка я прави без кръчмаря.
Нищо друго не мога да направя, освен да ударя камбаната. А който успее да се пробуди, нека помни и действа!
P.S. Изненада ме последното изявление на Бойко Борисов, че подготвя преждевременно прекратяване на извънредното положение, заедно с фактическото премахване на ограничителния режим. Не съм сигурен обаче дали до 13 май премиерът няма отново да промени становището си в опит да седи на два стола. Така че, рано е за коментари.
Ще кажа обаче две неща. Първо, в ситуацията на извънредно положение отговорността в национален мащаб я носи конкретно министър-председателят. Нормално е, ако новооповестената антивирусна политика изведе България от кризата, примиерът Борисов да получи всенародни адмирации. Както е нормално, ако се случи обратното, Бойко Борисов, като български генерал, да се обърне към офицерската си чест и реши така, както тя повелява. Второ, целесъобразно ще е Бойко Борисов да извърши промени в Оперативния щаб, като начело застане авторитетният медик доц. д-р Мангъров, реален идеолог на новия курс, възприет вече и от премиера. Ще бъде грозно такъв достоен лекар като ген. проф. Мутафчийски да изпадне в положението на послушко – покорен изпълнител на височайшата административна воля.
