/Поглед.инфо/ В публикацията: https://dnes.dir.bg/obshtestvo/rayna-kabaivanska-za-protestite-vidyah-organizirana-huliganska-talpa-koyato-iskashe-smartta-na-politsaite* е цитирано изказване на Райна Кабаиванска, според която същата заявила: "Видях организирана хулиганска тълпа, която искаше смъртта на полицаите.

Това доста ме шокира. Полицаите са държавни чиновници, не са врагове. Не можеш да искаш да ги убиеш. Не знам коя страна има право, но това много ме трогна – тази омраза към хора, които са наши братя. Защо толкова омраза? И друго – ако си президент, не си ли надпартиен президент. Това във всички конституции е основата за един президент. А тук видях президент, който е от едната страна. Това е, което ме шокира от едно гледане на българската телевизия.". В публикацията има и препратка към интервюто с нея пред БНР, което може да се чуе на: https://bnr.bg/horizont/post/101336191/raina-kabaivanska.

Като оставим настрана кои има предвид Кабаиванска като хулиганска тълпа, която искала смъртта на полицаите, както и колебанието й поради незнание коя страна има право, следващите редове са предизвикани не толкова от шокирането й. Колкото от внушението, което навява споменатата публикация, доколкото с цитирания в същата пасаж от въпросното интервю, който не съвпада, а очевидно е преразказ в тази част от него на онова, което тя казва, и което би могло да се създаде погрешно впечатление, (ако не се цели постигане на ефект чрез използването му в по-малка или по-голяма степен като израз на категорично неодобрение, ако не осъждане позицията на президента на България спрямо протеста на българските граждани и управлението на страната). Затова не би било излишно по този повод да бъде внесено малко или повече разяснение. Тъй като в изреченията от пасажа: „И друго – ако си президент, не си ли надпартиен президент. Това във всички конституции е основата за един президент. А тук видях президент, който е от едната страна”,. , за който става дума, Кабаиванска употребява словосъчетанието super partes. А това е латински израз, който означава „над частите” и се отнася до (възможността за) поставяне в неутрална позиция.

Според Марк Твен: „Създателят е направил Италия по модел на Микеланджело.”. Дали бихме се съгласили с него е отделен въпрос, а отчитайки факта, че Райна Кабаиванска от дълги години живее постоянно в Италия, но така също обстоятелството, че не й е работа да разбира или да е специалист и по конституционно, да не говорим за който и да е друг клон на правото, въпреки мнението на Твен би било претенциозно, ако не невъзпитано да бъде упреквана за споделеното от нея мнение вкл. как е според всички конституции.

Според Конституцията на Италия, по своето държавно устройство тази страна също е парламентарна република. Но за разлика от българския, президентът на Италия се избира от парламента и представители на областите, а не пряко от народа. И въпреки както в Италия, така и в България съобразно правилата за функциониране на представителната демокрация формално кандидатурите на един или друг за президент да се издигат и от партии, в конкретния случай, за който става дума, изразяваното от президента на България, който освен всичко не членува в никоя партия, не е обусловено от едно или друго предпочитание или пристрастие към която и да е подобна политическа формация, а от позицията на мнозинството вкл. според социологически проучвания на общественото мнение български граждани. Да не говорим, че онова, върху което е базирана, доколкото може да става въпрос за дискусия по темата за разделението и позицията на българския президент по отношение на събитията в България, не касае партии и поставяне в неутрална позиция над такива, а гражданското общество и управлението на страната. Още повече, че то не се осъществява само от една или дори две и повече партии, от каквито като коалиция е формирана по силата на избор от мнозинството в парламента т. нар. изпълнителна власт в лицето на правителството, функциониращо явно и неявно и посредством други съучастници и по-скоро ментори, формално извън коалиционната му структура. Независимо от това дали при парламентарна република президентът е пряко избиран от гражданите или непряко чрез парламента и др., чиито представители не са паднали от небето, по самото естество на републиканско устройство би било абсурдно да се изисква от него да заема позиция super partes и спрямо суверена. Като пряко избран и според Конституцията олицетворяващ единството на нацията, българският президент е обвързан с това становище на гражданското общество, така както и който и да е, в т. ч. италианският президент. А не се касае за вземане на страна спрямо някоя партия като проява на своеволие. Защото, ако би било така, най-лесно е да зареже президентския пост и в случай, че е безпартиен, да тръгне да учредява партия, а ако пък е член на някоя партия – да се върне в нея и ако е мераклия да се състезава за лидерския пост, и т. н. Но това означава да абдикира, пренебрегвайки волята не само на ония, които са гласували за избирането му за президент – все едно пряко или чрез съответните представители в парламента, областите и пр., а и на всички други граждани, чиято позиция като олицетворяващ единството на нацията именно е длъжен да отстоява. Не е сложна за разбиране президентската институция, каквато е съгласно българската Конституция, за което е достатъчно да се мисли непредубедено. От такава гледна точка употребеният от Кабаиванска латински израз изразява автентично позицията не само на италианския, а и на българския президент, що се отнася до партиите – парламентарно представени и други. Поради което, не бих могъл иначе да се изразя, освен че е странно двоуменето й по въпроса. Затова, колкото до нея, най-благородно би било да не бъде провокирана от интервюиращи в търсене на сензации с въпроси по теми, които са извън нейната компетентност, по каквито поради това би могла да изрази мнение, което да се използва не само с цел получаване на благоприятни за едно или друго управление мнения и оценки, без значение от резултата като настройване и срещу самата нея от повече или по-малко неодобряващи това управление. За Кабаиванска пък би било добре да бъде по-внимателна в такива случаи, за да не допуска да бъде използвана по гнусен начин от, имайки винаги на ум препоръката на Джузепе Верди за това, че: „Творецът е длъжен да се вглежда в бъдещето и да предугажда в хаоса нови светове.”.

А не само на които и да било от БНР, Дир.бг и пр., доколкото бихме могли да се надяваме, за облагородяване – да слушат повече музика, защото както казва Рихард Вагнер: „Музиката не може да мисли, но може да въплъщава мисъл.”.

https://dnes.dir.bg/obshtestvo/rayna-kabaivanska-za-protestite-vidyah-organizirana-huliganska-talpa-koyato-iskashe-smartta-na-politsaite

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели