Двамата с Ангелов от ВМРО упорито се надвикваха, но нищо особено не научихме.
Освен, че, според Волен, Джамбазки бил гай или полугай, така и не се разбра – но кой ли пък се интересува вече от тези прищевки.
Друг е въпросът, че по отношение на Македония той действаше на пресекулки.
Но не съм се интересувал, дали по принцип това е присъщо на гайството.
Впрочем, Волен не бе достатъчно съсредоточен и така и не стана ясно, каква пе.ерастия има предвид.
Ако е ставало дума за политическата й разновидност, тогава е напълно прав.
Защото не е нормално зверски да използваш абревиатурата ВМРО, а да мълчиш, когато се подписва един шизофренен договор с Македония, който може да бъде изтърпян само при пълно раздвоение, дори разпад на историческото ни познание.
И да започнеш да мрънкаш, едва когато дори Падишахът разбра, че сме прекарани от македонците.
Сетне Волен захапа Каракачанов – той пък не бил гай, но откраднал от народа един милиард и половина – и тъкмо да стане интересно, и се оказа, че става дума за покупката на осемте Ф-16, толкова нужни за военните паради на Гергьовден.
Обаче Каракачанов беше една пионка в тази сделка. А и нито един гай не беше регистриран в нея.
Бойко реши всичко сам.
И друго каза Волен в крамолния „Референдум“: бил направил Каракачанов вицепремиер и министър на отбраната.
Какъв беше смисълът да се хвали с това, вече и той не може да ви каже. Наистина не беше във форма.
Нищо особено не се случи в „Референдум“, освен, че за сетен път се потвърди, колко беззъба и самосугестирана е БНТ.
Там си вярват за всичко: неколцина тарикати крадат от държавните подаяния, а останалите балами си вярват, че са добре; никой не ги гледа - а те си вярват, че вършат нещо сериозна; никое от по-известните им лица не проявява дори капчица самостоятелност и смелост - и те пак си вярват.
Блато, пълно с вярващи, които си въобразяват, че се плацикат в някое от седемте чудодейни рилски езера и чакат да им поникнат криле.
Поведението на водещата на „Референдум“ беше съвсем типично за БНТ - опелото на която се извършва от дълги години, трупът отдавна се е вмирисал, но неизвестно защо не го погребват.
Един водещ със самочувствие щеше да прекъсне предаването още на третата минута - а не да се надвиква с Волен като прогимназиална учителка-климактеричка с палав ученик, по когото си пада.
Прекъсваш предаването, оставяш ги със зяпнали усти и толкова.
Но за това се иска кураж и характер.
По някое време водещата попита, дали гостите й се държат по същия начин в Парламента – тя, изглежда, е единственият човек у нас, който не знае, че от 30 години мнозина се подвизават там като пияни хамали от Сточна гара.
Щом е толкова чувствителна, тя можеше да направи и друго: да избяга от собственото си студио. И тогава нищо особено нямаше да се случи – ония щяха да се поджафкат още известно време и сетне тихомълком да се изнижат. Но от БНТ поискаха да се направят на герои. Не успяха.
Можеше и Кошлуков да влезе в студиото и да се опита да претегли авторитета си.
Той сигурно още си спомня, как в далеч по-съдбоносни времена го допуснах в изборното студио в нощта на 10 юни 1990 година - и то не сам, ами с един юнак от Пазарджик, когото медиите нарекоха „Човекът с потника БОСС“.
Но сега не слезе при непослушника Волен.
Днес Върховният административен съд отсъди, че решението на ЦИК, с което се отказва достъп на Сидеров до БНТ, е незаконно.
Време е Кошлуков да слезе на земята – не е нужно да се прегръща с Волен.
Но е длъжен да спазва закона.
След „Референдум“ публиката със сигурност се е убедила, че предизборни дебати изобщо не са нужни.
Всички говорят едно и също, всички искат едно и също: Власт, която да кешират незабавно и открито. Няма кой да им държи сметка. Подялбата на общините/страната няма да стане с аргументи, а с други средства.
Телевизиите участват в един фарс и сякаш само те не разбират това. Ще спечелят някакви парици, но и друго не ги интересува.
Ако ги интересуваше, щяха да направят нещо съвсем различно: примерно, преглед на обещанията от предишните местни избори.
Но и това вече е без значение.
А единственото, което има някакво значение, е изхвърлено отвсякъде – и това е клетият българин.
Покрай „Референдум“ се чуха и някои измишльотини. Очаквано беше. След известен престой в телевизията, особено в БНТ, мнозина развиват всевъзможни отклонения, най-често мания за значимост, която по принцип е безобидна, стига и паметта на маниака да не дава фира.
Един казал, че в историята на БНТ няма друг случай, освен този в „Референдум“, полиция да влезе в студио – макар че тя само се повъртя там. Хайде, гордейте се сега и с това.
Обаче има такъв случай: когато полицаи от СДВР дойдоха в студиото на „Всяка неделя“, за да арестуват Карбовски, понеже беше довел без разрешение сирака Венци, за да разкаже за издевателствата в Дома за сираци в Дупница - това се случи на 14 март 2004 година.
Та се наложи в ефир да се обадя на Бойко, тогава главен секретар на МВР – но той отказа да нареди на полицаите да оставят Венци в студиото, понеже щели да го обвинят и него /?!/, че е участвал в отвличане, точно така се изрази.
На Карбовски му се размина без арест, а по-късно помогнахме на Венци да бъде осиновен от една българка чак във Флорида. Във всеки случай, тази история е далеч по-интересна от словесното ръгане на нашенските политици.
Другата глупост, която се чу, беше, че единственото прекъсване на директно предаване било по време на изборите през юни 1990 година.
То не е „прекъсвано“ - аз го спрях, като водещ на изборното студио, докато се успокоят страстите, и сетне се включихме отново в ефир.
В 22 часа и 14 минути на 10 юни имах нещастието да обявя резултатите от първите демократични избори в България.
Включих ликуващото множество от СДС пред НДК и после казах: "Тази картина е едно, но изборният резултат - съвсем друго..." И се почна...
Към 3 часа сутринта Емил Кошлуков дойде от Пазарджик заедно с Йоско Сърчаджиев и Вержиния Велчева. Доведоха и един циганин - това е момчето с потника BOSS.
Йоско беше много разстроен, за Емо не съм съвсем сигурен, той си е майстор на политическия театър.
Носеха един разкъсан и захвърлен плик със сини бюлетини.
Както си вървеше предаването, Желев се намеси и поиска да ги включа. Тогава Сърчаджиев разказа за нарушенията в Пазарджик. Пирински и по-остро Кюранов опонираха.
Йоско не издържа и се разплака с думите "Как не ви е срам!" Желев бе също на път да се разплаче. Няма да забравя изкривеното му до неузнаваемост лице, когато просъска към Пирински: "Престъпници!"
Не знам как съм прескочил масата, за да ги спра.
Пред НДК имаше хиляди хора. А вътре наистина щяха да стигнат до крайности. Това беше очевидно. И какво щеше да промени това?
И когато в блъсканицата режисьорът Здравко Найденов ме попита - "Да прекъсваме ли?", отговорих - да.
Мисля, че това е най-голямата лична услуга, която съм правил на СДС.
Прекъснах предаването, защото Желев тръгна към Пирински, наоколо беше пълно с провокатори и сигурно щеше да се стигне до ръкопашни схватки.
Само в този момент американците от Националния демократически институт се притесниха истински.
Те ни консултираха при създаването на нашето Сдружение за честни избори – и много пъти ни бяха казвали, че с румънски варианти пътят до демокрацията само се удължава.
Това предаване наистина беше първо и последно от този вид.
Сега прекъсват предавания, понеже не могат да се разберат, кой е по-голям гай…
А тогава имахме усещането, че самата История ни наблюдава…
На 22 юни Държавният департамент на САЩ с официална декларация поздрави Сдружението за честни избори. Не си спомням друг подобен случай у нас.
Пребоядисаните новодемократи се спукаха от яд.
8 години по-късно получихме и наградата за демокрация "Маршал", подписана от Бил Клинтън,Тони Блеър и Жак Сантер.
БНТ - тогавашната - също има принос за това признание.
Но имаше и друго прекъсване с далеч по-голямо значение и отзвук.
Още през юни 1989 година /26 юни/ прекъснаха малко преди финала „Всяка неделя“ и така я спряха окончателно.
Единственото предаване, което беше спряно в тоталитарна България беше „Всяка неделя“. Друг такъв случай няма.
Позволявам си веднъж на 10 години да припомня това на късните герои, а и на тарикатите, които все се опитват да пробутат лъжата, че БНТ съществува едва от 1990 година…
А там днес не могат да се справят и с най-обикновените дреболии – но си живеят безметежния животец.
Ами, направете нещо най-накрая да ви запомнят.
Обаче си седят кротичко и се вайкат.
Държат се като хамстери и са предоволни.
Задоволяват се да бъдат налчето на ботуша на поредния Падишах…
***
