/Поглед.инфо/ Преди известно време един политик каза: „Ние няма да се занимаваме с фризьорките и шофьорите на такси. Ние ще хванем големите данъкоплатци- там е истинската корупция.“ Каза го- и сгреши. И се надявам, че ще си поправи грешката. Ако му дадете възможност, разбира се!
Защото големите далавери, както им казват обикновените хора, не са корупция, още по-малко престъпление. На обикновените хора така им изглежда, защото ги гледат отдалече, обикновено от екраните на телевизията. Всъщност, всяка голяма сделка, която оставя след себе си следи в обществото под формата на комисионни и бонуси е дар за обществото. Тя отваря работни места, прави социални дарения, проправя пътя на националната икономика към световните дела. Не се вглеждайте в глупавите писания за някакви скъпи вили, яхти, къщи по южните острови и сметки в офшорни зони. Оставете това на знаещите, умни и отговорни хора. Вие гледайте това, което е около вас. Другото е далечно и неразбираемо за вас, както звездите в Космоса. Не се хващайте на завистливите думи на някои журналисти, че някой купил скъпа къща на своята любовница във Валенсия, че друг изтеглил куфар с пари от банката в Карнобат и я занесъл на незнаен адрес, че трети имал ресторант или хотел в Кипър, а братовчед му или неговият бизнес партньор ползвал собствен самолет за да лети през зимата до Малдивите. Това са празни приказки на хора, които не разбират как действа глобалната икономика.
Затова моят съвет към тези, които искат да борят с всички сили българската корупция е да се залавят за работа- няма какво да я дирят в сложни, многомилионни сделки. Господа проверяващи и борци с корупцията:
Влезте при фризьорките с по два стола в салона.
При малките, забутани кафенета които продават кафе и кроасани на учениците.
При малките ресторантчета по кварталите с три маси и половина, на които от сутринта седят местни безработни.
При обущарите, останали тук-там из кварталите, криещи се в сутеренни помещения.
При пекарните, които продават банички и боза на спирките на метрото.
При шивачките, които поправят дрехи в ателиета в стари гаражи.
Ето там е истинската зараза, оттам тръгва малката корупция – те всичките работят без касови апарати. И от това страда НАП, от това страда държавата и в крайна сметка- страда глобалната икономика. Това е най-страшното! Когато страда нашата икономика – не е страшно, ще го преодолеем, свикнали сме. Но когато страда глобалната икономика- това вече е друго, това не се търпи. Хванете ги здраво тези дребни корупционни практики, стиснете ги за гърлото и ги накарайте да си платят за това, че не дават касови бонове. Не мислете за огромните платени паркинги, шезлонгите по морето и нощните барове- те не са ваша грижа. Дръжте малкия бизнес и разберете, че оттам тръгва цялата тази смрад, наречена корупция. Тя завладява малките деца, обикновените хора и постепенно се промъква нагоре към огромните сделки и милионите, за които някои хора говорят. Но това са само приказки. Тези милиони всъщност са част от националното богатство- те не могат да бъдат корупция. Те са част от гео-политическата игра. Там всичко е свързано с политиката и големите интереси. Наднационални и глобални Така, че с тях не се занимавайте. Дръжте малката корупция- тя е майката на всичко зло.
И когато ги изловите, задушите и смачкате като хлебарка с тока на обувката, тогава се огледайте и ще разберете- едно начало е поставено. Това е вашето начало в борбата с корупцията. Не мислете за тези нещастници, които са изхвърлени от своите салончета, глобени и разорени. Те не заслужават повече. Те мислят само за себе си, за своето и на своето семейство дребно оцеляване. Затова не заслужават милост. Борбата е започната. Краят й не се вижда, той е далече и сигурно ще дойде след години. Само ако вие упорито се борите с това зло- дребната корупция.
Другото- то не е ваша работа. Нека Господ мисли за него. Нали знаете- той забавя, но не забравя. А докато чакате той да си свърши работата, мислете и за себе си. Вие сте борци с корупцията, а не жертви на корупцията. Затова трябва да я победите.
И да спечелите от това!