Вижте кой пална фитила на паниката и страха. Политиците, разбира се, с услужливите действия на прокуратурата и МВР. От истерията, че го убиват един галеник на съдбата повлече лавина от събития, които накрая наредиха хората пред банките. Лицемерното мълчание в съдбоносен момент, когато политиците и институциите трябваше да застанат в един ред и да дадат ясен отговор породи вълна от слухове. Като във физиката - ако пропуснеш да реагираш не часове, а минути, дори секунди, всичко отива към точката на кипене. Турбуленцията погреба една банка, завлече крак друга, чуват се опасения за трета и четвърта...
Че беше организирана, престъпна атака за финансовата ни стабилност - беше. Че имаше подбудители и изпълнители - няма съмнение. Че има пресечна точка на геополитически интерес около "Южен поток" и вътрешна битка между олигархични кланове за ползите от него - факт. Спомнете си как един анализатор скромно спомена, че към България се задават вагони с пари и въпросът бил кой ще ги харчи. Така целият ни изстрадал народ стана заложник с последните си, неокрадени пари на един разноцветен, алчен олигархат.
Казват,че от цялата финансова вакханалия, ако продължи, с един куршум се улучвали два заека. Първият - ако инерцията не се спре, да се обезценят и заличат дългове за стотици милиони на богопомазаните у нас. Вторият - да се смени колебливия управляващ елит с по-послушен, който да не си позволява да мисли за националния интерес.
Има една отдавна преведена на български книга на Олдъс Хъксли – "Прекрасният нов свят". Там се разказва как се произвеждат лесно управляеми, модерни роби. Как се фабрикува механизъм да ги накарат да обичат робството си, за да ги превърнат в сервилно, умиротворено в мизерията си население. Защото елитът обича контрола, монопола и властта, както и меката сила. За разлика от Украйна, където се лее кръв- в името на демокрацията, моля ви се. У нас се приложи метода на свирките и вувузелите. Като не стана - на ви банкова криза, по изпитан модел. И да ви видим сега какво ще правите без пари... Еврофондове под въпрос, зациклени приходи в бюджета, колапсирали НЕК, БДЖ...защо не и банки.
Не друг, не някакъв ляв идеалист, а един от гурутата на неолибералната мисъл у нас Огнян Минчев каза наскоро: "На практика извън големите градове вече няма реален национален живот. Страната умира!". Коментарът е ваш.
Да се върнем на думата. И взе, че се изтъпани отново Бойко Борисов с вик на койот, не на благородния Винету, който привика МВФ – тук и сега, с незнайно как изчислените 5-6 милиарда. Ама евро ли, ама долари ли, няма значение - важно е да са милиарди. Той е в този жанр, в приключенското риалити във формат "слепец води слепци".
Почти на минутата залпово му отговориха одремалите се до момента експерти и де що има политик, поназнайващ от финанси - ама не може така, казаха. От ДАНС се сетиха да подгонят атакуващите банковата система. Във Фейсбук пък създадоха група с призив за сигнали срещу Борисов, който предрече фалит на държавата. И такъв сигнал има. На ход са разследващите...
Питаме се - защо България, защо пак ние? И защо така изведнъж глобалните фактори се сетиха за нас? В големите западни медии зачестиха материали за нещастното ни битие. Много просто - защото сме транзитна страна на енергийни ресурси и трябва да бъдем отслабени, да нямаме тръби, които да ни дават сигурност и да не мислим никога повече за реиндустриализация. Затова сме в гетото, с ужасяваща бедност и изчезващ етнос - за да нямаме думата. И за да бъдем отново с подземие, монтирано на върха на държавата.
Вина имаме и самите ние. Както казва социологът Живко Георгиев "бъдещето е нашият страх, говорим за настоящето, за да игнорираме бъдещето". Затова - да се погледнем в огледалото, да си кажем първо кривиците пред самите себе си и да си построим наново държавата. Сегашната не работи. С нови формации, с нови лидери, с нови правила.
Затова не вярвам на сегашния ляво-дясно-разцентрован елит, каквото и да реши на консултациите при президента. Ново управление със сегашните актьори? Забравете - и да има, ефектът ще е краткотраен. Днешните политици ни виждат единствено в "матрицата". Държава като нашата, единствена запазила в Европа името от създаването си не може да бъде просто пешка на световната шахматна дъска. Още дишаме, още имаме шанс!
Но едно е сигурно. Бойко Борисов повече никога няма да е премиер на България - нито временен, нито постоянен. И ако някой се излъже да го постави начело на държавата неминуемо ще последва обществен взрив, много по-голям, отколкото при назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС. Има ли политици, които ще поемат такъв риск?
Същото може да се каже и за варианта почитателят на Винету да постави "скрита лимонка" за премиер, а той да му дърпа конците зад завесата. Просто няма да издържат конците…
------------------
Дияна Тушева, журналист. Тя отразява за Агенция БГНЕС работата на последните три Народни събрания.
