Преди всичко обаче той възбуди силна тревога сред българските родители, заради драстичното ограничаване на родителските права и крайно рискованото разширяване на пълномощията на социалните служби, отсъствието на дефиниции за основни понятия в Документа като например понятието „дете в риск“, както и редица други.
След няколко последователни протеста на Движение „РОД“, наброяващо 180 000 членове в цялата страна, министър-председателят Бойко Борисов, се опита да успокои обществото като обяви Стратегията за спряна. Един негов апологет, роден, както той твърди в брюкселски дантели, дори заяви, че Борисов „направо я бил стъпкал с крака“. Но, както много често става в живота, и в българската действителност, Стратегията не влезе през официалния вход, а влезе през някакви неясни странични врати и, образно казано, бе разлята и разтворена от българските законодатели в цели 27 закона, сред които Закон за защита на децата (ЗЗД), Закон за социалните услуги (ЗСУ), Семеен кодекс (СК) и пр., и пр., където на практика те пренесоха основната част от нейните текстове, а по същество и цялата й зловеща идеология. Всички те стават факт само след няколко месеца - от 1.01.2020 г.
Промените вече са обнародвани в бр. 24 от 2019 г. в „Държавен вестник“ и може би, за да оправдае подозрителната си активност, чрез медии и предпоставени говорители властта обвини разтревожените не на шега български бащи и майки в „некомпетентност и разпространение на фалшиви новини“. Оттогава до днес, всекидневно и тенденциозно сме убеждавани не само в необходимостта от засилена намеса на държавата в семейството, и по отношение на децата ни, но дори и в необходимостта от въвеждане на сексуално образование, започващо от пределната за целта 4-годишна възраст!
Едновременно с това, все по-дръзко звучат юдински гласове за необходимостта от специална детска правосъдна система, от детски омбудсман и в подкрепа за ратифицирането на Трети Факултативен Протокол по правата на детето към ООН.
Какво се крие зад тази настървена пропаганда от страна на правителството и Министерството на труда и социалната политика, все още остава неясно. Според по-подозрителни и по-информирани от нас обаче, се твърди, че моторът на правителствената и парламентарна активност е подписаният Меморандум за разбирателство между България, Норвегия, Исландия и Лихтенштейн. Там било записано, че държавата ни щяла да получи сумата от 210,1 млн евро!... Дали това е ключът, който обезсилва иначе мощните заключалки на вратите на българското законодателство, предстои да разберем.
Така или иначе, тревогата на обществото не е безоснователна, най-малкото поради факта, че държавите, които общо взето са студенокръвни чудовища, днес ни уверяват, че се занимават с алтруизъм, макар да е известно, че само в капана за мишки сиренето е без пари. Интересно е също, че на фона на много факти, България се очертава като предпочетен терен за пробив на т.нар. „скандинавски модел на социална система“. За пропусналите да научат това, ще поясним, че заради този модел Норвегия е била осъдена от Европейския съд в Страсбург, а в края на 2018 г., беше направо лишена от правото на глас в Комитета на ООН за правата на човека!...
В брой 32 от 6.08.т.г. на „Нова зора“, нашият автор Георги Вацов в своята знаменита статия „Фермата на българската политика“ обяви една неоспорима истина: „Когато едно общество боледува и се интересува от диагнозата си, за да намери щастлив изход, то се обръща към малкото останали мислещи интелектуалци и те започват да „ровят“ в човешката история с надеждата да открият аналози и решения, затова кой и как е носел своята отговорност пред народа си, ползвайки езика като партньор на истината, да подскажат на жадната за откровение публика, как, а не за какво трябва да мисли човек в трудни моменти, и най-важното – да дадат неоспорими доказателства на търсещите, че винаги политиката е по-малко важна и значима в кризисни ситуации, отколкото всеполагащите вселенски принципи, които са вечни“.
В този смисъл промените, които са приети в така наречените Закон за социалните услуги и Закон за защита на детето, както и във всички онези закони, срещу които протестират българските бащи и майки, показват, че основната цел на този поход на злото, е семейството и онзи Божествен кръговрат на Битието, който включва мъдростта на извечния човешки опит: деца, родители, възрастни бащи и майки. И че тези промени служат само на една цел: да разбият основната клетка на човешкото сдружаване и единение, да го атомизират, да създадат истинска преизподня от човешки драми, страсти и несправедливости, и чрез тях да обезсилят основното препятствие пред глобалния проект за Златния милиард – националната държава!
Както от много години обаче се случва, своето пъклено дело те се опитват да прикрият със смокиновия лист на някаква привидна загриженост и фалшива добродетелност. Колкото и избирателни да са обаче, невъзможно е да скрият истинския образ на злото, грозната антихуманност на живота, към който ни тикат. Все по-ясно се вижда, че за тяхната роботизирана активност нямат значение нито мъдростта на човешкия опит, нито проверените от живота норми на морала. Това е същият дяволски прозорец на Овертон, с който се научиха да правят възможни и дори немислимите неща. И в това е трагедията на съвременното човечество.
В цялата човешка история неизтриваем знак на варварство, човеконенавистничество и жестокост, е отнемането на детето от майката и обратното – лишаването на дете от майчина обич и бащински грижи!
Днес, овластени безродници ни гледат със стъклени, празни очи и се опитват да ни убеждават във великодушието и благородството на своите действия и помисли. Всуе! Ако това ще са законите и нормите на бъдещето, в което се опитват да ни натикат да живеем, значи трябва да бъдем непримирими! Трябва да бъдем яростни и безпощадни! Докато всичко това е все още възможно.
Само преди два броя „Нова Зора“ помести „Минотавърът на неолиберализма“ – разказ за участта на българските деца и законотворчеството по норвежки образец; статия, която доказва, как неолиберализмът опустоши всичко около нас и посочва факти, които не се нуждаят от допълнителни доказателства.
Но битката на „Нова Зора“ за бъдещето на българската нация продължава вече 30 години! Сега ще припомним само материалите, които сме отпечатали през тази година, колкото да маркираме неизменния маршрут на нашия път:
- „Армията на злото марширува“ от Виолета Станиславова, 5.01.;
- „Новите еничари“ – за същата „спряна“ уж „Национална стратегия за детето 2019-2030 г.“, в която се посочват гнусните пипала на еврооктопода, проникнал дълбоко в структурата на българската държава и поглъщащ душата на народа и неговото бъдеще;
- На 9.04., отново Виолета Станиславова публикува „Чудовищата на мрака“, описвайки „черешката на тортата“ на същата Стратегия – т.нар. „Ювенална юстиция“;
- Темата бе продължена на 16.07. в покъртително драматичния материал „Децата – мишени“ – за падението на такива авторитети в образованието като Софийски университет „Св. Климент Охридски“, където вече ще бъдат подготвяни специалисти в джендър-образование, допълнена с разказ за издадените лицензии на 36 чуждестранни агенции за международно осиновяване!... Тревожното е, че извратеното среща по своя път една омаломощена съпротива и лесно се представя за нормално, а нормалността неусетно се превръща в извратеност;
- На 30.07. нашият автор Детелина Денчева публикува невероятният си текст „Спокойно – всичко е законно“. Тя припомни забравените днес думи на Монтескьо, казани в зората на 18 век, че най-жестоката тирания е онази, която действа под маската на законността и под знамето на справедливостта! И обрисува тревожната картина на днешното българско всекидневие.
Безпринципната толерантност, хомосексуалността и защитата на сексуалната ориентация, шестват в пресата и телевизиите, и чрез техните предавания, чрез техните коментари и филми с хомосексуална насоченост и осъществяват едно тотално промиване на мозъци, една пагубна и чудовищна манипулация над целия народ на България. Пусната в ход е някаква чудовищна машина за унищожаване на традиционните семейни ценности, на семейството като основна обществена единица, за да бъде лишен народа ни от бъдеще чрез децата ни, облъчени от една лъжа, разпуснатост и нихилизъм.
Отдавна е време да се събудим. И всички, на които не им е безразлично какво се случва в Родината, да се съберем и да дадем отпор на злото, което ни дави. Все ще съумеем с Божия помощ, да отстоим истината и правдата, както и правото ни на живот под слънцето. Българският народ е преживял безброй изпитания в своята хилядолетна история.
С Божия Промисъл, с воля и човеколюбие, ние ще се въздигнем отново. Само да не позволим дрямката, която ни е обхванала сега, да се превърне във вечен сън.
Събуди се, народе! Стани!
Ти си малък, защото си на колене!
