Сергей Станишев беше гост в предаването „Стълбището“ на „Дарик радио“, където коментира политическите развития в страната. „Сегашната ситуация е драматична, но и комична. Тези дни заради трескавото търсене на служебен премиер, в мрежата се разпространява клип на „НЛО“ от 1996 г. В него, човек излиза да изхвърля боклука, но го прибират герои от мерцедес, които не чуват аргументите му, че няма образование, има ишиас и иска да се консултира с жена си. Скечът много напомня на търсенето на кандидат от списъка, наложен с измененията в Конституцията. Преди време участвах в предаване заедно с представител на ПП-ДБ, който обясни току-що приетите тогава конституционните промени като исторически. Е, това е исторически резил – никой от посочените хора не иска да става служебен министър-председател. Така се получава, когато се действа конюнктурно, правят се реформи „на коляно“, само за да се натрие носа на президента и да бъде поставен в зависимост от настоящото мнозинство.“
Държавният глава ясно показа, че се разграничава от носенето на отговорност за служебното правителство
На въпрос чие е служебното правителство, Станишев отговори, че очевидно то ще е на министър-председателя. „Президентът достатъчно ясно показа, че когато се правят такива непремислени и немотивирани промени, той се отстранява от процеса. Държавният глава ще се отграничи от отговорността за този кабинет, след като няма свободата да избира премиера и министрите.“ Евродепутатът каза още, че „ще върви публичен спор на кого е правителството – ПП-ДБ заявяват, че е на ГЕРБ, а те се разграничават, което отслабва авторитета на институцията, защото това е служебно, но българско правителство, което трябва да решава конкретните задачи от дневния ред на българските граждани. Нужно е политиците да надскочат тясно партийните интереси и личното его и да започнат да се държат отговорно, ако не искаме да стигнем до тотална криза на демократичните представителство и процес. Има голямо очакване в обществото да се появи нормален политически субект, който да се държи по-спокойно, по-отговорно, с ясни политически послания и позиции, но наред с това да може да говори с всички и да се държи институционално. Демокрацията е процедура и институции и без доверие в тях ще я имаме само на хартия.“, категоричен бе Станишев.
Тройната коалиция е на светлинни години пред сглобката
„Правейки сравнение между сглобката и Тройната коалиция, нашето правителство е на светлинни години пред тях. Очевидно е, че всички следващи управления ще са коалиционни заради ниското доверие в партиите. За да е стабилно такова управление се изискват обществени, политически и икономически цели. Кабинетът 2005-2009 беше на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност. И за времето на мандата България стана пълноправен член на ЕС през 2007 г., имахме икономически растеж от 7% във всяка година от управлението, 24 млрд. евро чуждестранни инвестиции и 350 000 нови работни места. Пенсиите и доходите на хората се увеличиха почти двойно.
На второ място – нужни са ясни правила за функциониране на коалицията и за разпределението на позициите. При нас работеше Политическият съвет на коалицията, беше немислимо случващото се сега – гоненици по коридорите, лидерите да не си вдигат телефона, множество лидери, които трудно се събират на една маса. Заседанията на Коалиционния съвет се провеждаха редовно, в тях участваха тримата лидери и ръководствата на партиите, а след това се даваше пресконференция за медиите с обяснение на взетите решения.
Бяхме много критикувани за формулата 8-5-3, наричаха я подялба на баницата, но така работят коалициите в целия свят – на базата на доверието във всяка партия се разпределят отговорността и властовите позиции. Третият аспект – лепилото на коалицията – базисно уважение и доверие. За тях се иска търпение и коалиционна култура. Разбирането, че партньорите имат политически интереси – обещания пред избирателите. Важна е и ролята на министър-председателя – да се държи с всички министри като със свои. Подчертавам, че без волята на лидерите на трите партии, коалицията можеше да бъде разкъсана отвътре заради партийните противоречия.“
Нужна е коалиционна култура, а не улични отношения между партиите
Станишев каза още, че „основната разлика между сглобката и Тройната коалиция е, че тогава имаше общо усещане за отговорност, желание за истинско реализиране на политическите цели и достатъчна коалиционна култура, а не улични отношения между партиите. Такъв тип поведение – в последния месец цялата държава се пита ще има ли ротация или не, както и провеждането на шести избори за три години, подкопават доверието в политиката като нещо полезно за държавата като цяло. Политическите партии са основният носител на отговорност, на идеи, на различни гледни точки. Но между тях трябва да има диалог и поне по националните приоритети – консенсус. Както и движение напред, а ние тъпчем на едно място и се чудим на ниската избирателна активност.“
И сега има приоритети – демографската криза, доходите на хората, Шенген, еврозоната, ПВУ
Евродепутатът посочи сред непосредствените цели решаването на демографската криза, инфлацията, работните места и инвестициите. „Имаме половинчат успех с Шенген – за хората, които пътуват със самолет. Но над 2 млн. души на година пътуват до Гърция по суша. Загубите за българската икономика от отлагането на решението за присъединяване на България към Шенгенското пространство са по 1.2 млрд. лева годишно, тоест около 14 – 15 млрд. лева за целия период.
Влизането в еврозоната от 2025 г. изисква сериозна организация и подготовка, така че да мине без трусове. Светът се променя толкова стремително геополитически, нужна е стабилност в управлението. Като член на БСП много бих се радвал, ако левицата е в кондиция и предложи алтернатива на българите. Но за съжаление партията е на 9% доверие в момента.“
Станишев обърна внимание и на икономическото възстановяване по линия на Плановете за възстановяване и развитие, което се превърна в тема на дискусии през последната седмица. „България, за съжаление, е на опашката на този процес, до момента успяхме да усвоим един транш от 2,7 млрд. лева през декември 2022 г. Срокът за финализиране на всички проекти е 2026 г. и наближава, а ние изоставаме.”
Геополитиката нахлу много силно в решенията на Европейския съвет след 2022 г., но членството в ЕС не може да е награда
По отношение на дебатите около промените в механизма на взимане на решения на ниво ЕС и правото на вето, Станишев наблегна на необходимостта ЕС да бъде по-обективен и бърз по отношение на вземането на стратегически решения, но единствено при осигуряването на необходимите гаранции, че позициите и интересите на малките и средни държави ще бъдат отчитани. „Виждате, че кризата с бежанците и мигрантите отне 8 г. на Европейския съвет да постигне някакъв консенсус и да се пристъпи към реформа на Дъблинските споразумения.”
Във връзка с бъдещето на процеса на разширяване на ЕС, Станишев настоя, че подходът винаги следва да бъде принципен и последователен, тъй като членството в ЕС не бива да се разглежда като награда за едно или друго политическо събитие. „Членството има съвсем ясни критерии, които трябва да се следват. В този смисъл, най-прекият интерес на България е финализирането на преговорния процес със страните от Западните Балкани. По отношение на Украйна, трябва ясно да си дадем сметка, че в състояние на война е изключително сложно да очакваме изпълнение на европейски критерии.”
„Геополитиката нахлу много силно в решенията на Европейския съвет след 2022 г., но подобни решения винаги имат дългосрочни последици. Често политическите декларации се разминават с реалните присъединителни преговори.”, подчерта Станишев и наблегна, че едно ускорено присъединяване на Украйна рискува да подложи на изключителен натиск сега действащата рамка на Общата селскостопанска политика на ЕС, което ще се отрази на българските земеделци.
