Тя отбеляза, че благодарение на нашето участие в тези преговори, ядреният сектор в Европа е защитен за десетилетия напред- става въпрос не само за развитие на нови ядрени мощности, а и за развитие на цялата индустрия, която подпомага производството на компоненти, за да може този сектор да бъде базиран на европейски технологии. „Основната линия, която защитавахме беше- европейски технологии в ядрения сектор. Поставихме въпроса за необходимостта от свързаност на енергийната и електропреносната мрежа. България може да изиграе ключова роля за енергийната свързаност в региона. Можем да се позиционираме“, коментира Пенкова.
„Участвах в преговорния екип на Директивата за енергийни характеристики на сградите, която цели санирането и основните ремонти на сградния фонд в Европа вече да не са краткосрочна национална политика, каквото беше и санирането в България, а остават дългосрочна европейска политика до 2050 г. Ще има допълнително финансиране от Европа, за да може този процес наистина да се завърши“, така очерта дългосрочната перспектива по отношение на санирането евродепутатът. Тя изтъкна, че се поставя акцент върху енергийна ефективност на сградите, което автоматично води до почти двойно намаляване на сметките на домакинствата.
По повод протестите на земеделските производители и животновъдите Цветелина Пенкова заяви, че исканията в различните европейски държави отразяват спецификите им. Тя открои, че се поставя въпросът за начина на финансиране на животновъдите и земеделците. „Общата селскостопанска политика е най-голямото перо от европейския бюджет, но разпределянето на средствата винаги е било поставяно под въпрос, както в България, така и в други държави“, каза евродепутатът. Тя открои напрежението заради бюрокрацията по отношение на получаване на тези средства, някои от екологичните норми, изискванията за намаляване на обема използвани пестициди. „В държави като България, Испания и Гърция беше поставен и въпросът за повече контрол на внос на някои продукти от страни извън Европейския съюз. Това означава, че със сигурност са необходими реформи, но реформите трябва да са адекватни. Не е важен въпросът за обема на пестицидите, а какви пестициди и какви торове се използват. От 5 години работя с българските пчелари и те имат конкретни искания именно по този въпрос. В момента в Плевен се провежда най-големият форум за пчеларство в цяла Югоизточна Европа – основна тема продължават да бъдат видовете пестициди, които трябва да бъдат ограничени, за да не застрашат ключовите за нашата екосистема опрашители. Трябва да работим по тези направления – с конкретни реформи, които са важни за сектора“, коментира тя.
„Нашите животновъди и земеделци имаха основателни искания за необходимостта от повече държавна помощ. Припомням, че по време на участието на БСП в правителството, когато всъщност министърът на земеделието беше от БСП, бяха отпуснати над 700 милиона лева по т.нар. временна рамка за преодоляване на последствията от войната, които помогнаха тогава на сектора. Предложението на БСП беше в момента да се използват отново 400 милиона лева, но те бяха отхвърлени от настоящото правителство, което е проблем. Ние всъщност сме единствените, които в последните години са правили нещо реално за сектора“, заключи Цветелина Пенкова.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/
