/Поглед.инфо/ Има българи, за които патриотизмът и националната памет се постигат с дела, а не с лицемерни политически лакардии. Има българи, които влагат ум, сърце и средства за родолюбивата кауза поколенията да помнят историята и героите на страната си, да обичат и да пазят България, да работят за нейното добруване. Това именно е целта на традиционния четиридневен поход „По пътя на четата на Таньо войвода“, който и тази година на 30 май тръгва от с. Пожарево при Тутракан и минава през 28 населени места в Лудогорието, за да отдаде почит на войводата на мястото, където е загинал – Керчан баир до с. Априлово при Попово.
В похода през километрите по стъпките на четата тази година отново участват стотици ученици и техните учители от селищата, през които той минава, както и туристи, младежи и потомци на войводата и четниците.За 1-2 дни към основната колона на похода ще се присъединят още около 1500 участници. Около 30 000 души по традиция се включват в посрещането на колоната и в съпътстващите събития. И така – вече 39-та година. Няма човек в Лудогорието, който да не знае за Таньо войвода и за традиционния ученически поход.
Идеята дава преди почти 40 години местният краевед Борис Илиев, организатор е Културно-просветното дружество „Родно Лудогорие, чийто председател – известният столичен стоматолог д-р Анатолий Кънев, е вдъхновител, спонсор и водач на похода вече над 25 години. Девизът на дружеството е: Добросъседство, Доверие, Истина. Защото без истина няма доверие, а без доверие няма добросъседство. Събитието е под патронажа на президента Румен Радев, осъществява се с подкрепата на музеите и общините на Силистра, Исперих, Разград и Попово и със съдействието на Министерството на образованието и науката.
Смисълът, който д-р Кънев влага в инициативата, е, че образованието създава нацията и бъдещите устои на държавата и че с усилията на всички ни то може не само да дава знания, но и да увлича младите емоционално в опазването на паметта за миналото ни и в каузата на доверието помежду ни като основа за нашето бъдещо добруване. „Възпитанието на нашите деца е грижа на самите нас, можем да изградим у тях културно поведение и уважение към миналото и настоящето, стига да го искаме, убеден е той. И добавя: „Ние търсим нещата, които ни обединяват като народ, на първо място е все пак това, че сме българи, защото негово величество европеецът не се ражда от нищото. Човек първо се ражда германец, французин, българин и после е европеец", казва д-р Кънев. Тази година мотото на похода е: „Накъде, не откъде сме тръгнали е важно!“ Научен ръководител на събитията е историкът Николай Поппетров от БАН.
Началото на похода открива кметът на Тутракан д-р Димитър Стефанов пред паметника на Таньо войвода, ще има тържествено шествие през града и поднасяне на венци пред монументите на Левски, Панайот Хитов, ген. Суворов, ген. Киселов. Ето някои от събитията. При Пожарево се прави инсценировка на слизането на четниците на брега и на тяхната клетва. В Исперих честването е пред паметника на хан Аспарух. В 18 ч. пред общината ще се състои концерт на легендарния Теодосий Спасов и неговите великолепни фолк-музиканти. На 31 май при с. Побит камък ще има инсценировка на залавянето на Стефан Николов-Заралията, а в 17 ч. участниците ще се спрат пред паметника на Христо Ботев в Разград, където след това има честване на площада. На 1 юни походът стига до гр. Попово, а на 2 юни в 12 ч. участниците ще отдадат почит на Таньо войвода пред паметника му на Керчан баир и ще има разбор на похода. В градовете Тутракан, Исперих, Разград и Попово се провеждат прегледи на маршевата и строева песен.
Групата на Теодосий Спасов
На националните тържества на 2 юни у нас рядко се споменава, че четата на Христо Ботев не е единствената българска революционна група, която през Дунава влиза в България на 17 май 1876 г. по време на Априлското въстание. Дипляната за похода разказва подробно, че втората чета, която идва от Румъния – 28 души, е на сливналията Таньо Стоянов – Таньо войвода, която е създадена по идея също на Ботев и 6 часа по-рано от него слиза на българския бряг при Пожарево край Тутракан. Таньо войвода 11 дни върви с хората си през Делиормана, открити са от турците, водят три сражения, разбити са на 27 май при Керчан баир. Таньо Стоянов влиза в ръкопашен бой с турците, за да могат другарите му да се оттеглят в Балкана. След като убива шестима турци с ятагана си, войводата пада убит, а отрязаната му глава турците разнасят из околните села за сплашване на местните българи. Таньо е съратник на Васил Левски, заточеник в Диарбекир от 1873 г., емигрант в Румъния, той е част от онези българи, които през 1876 г. избират революционния път към свободата, изразен лаконично в крилатата фраза на Каравелов: "Свободата не ще екзарх, иска Караджата." Децата, които участват в похода, научават, че именно този отчаян порив за свобода и личности като Левски, Ботев, Таньо войвода превръщат Източния въпрос в български на Цариградската конференция през декември 1876 г. А последвалата руско-турска война (1877-1878) донася дългоочакваната свобода.
И преди съм писала, че когато някой твърди, че децата ни не знаят историята на страната и народа си, уроците не са им интересни, качеството на знанията им все повече запада, не му вярвайте – то е вярно, само когато училището не е намерило добрата форма да заинтересува малчуганите, да направи интересно за тях знанието. Походът през Лудогорието е една такава нетрадиционна форма на обучение "под открито небе", осмисляне и съпреживяване на историята с поглед към бъдещето. Едно е да четеш учебника по история, друго е да съпреживееш заедно с десетки и стотици хора големия смисъл на мълчанието пред каменния монумент или сливането на много гласове в рецитацията на "Аз съм българче". Това събитие е още по-актуално и важно днес, когато политическият живот на България е един абсурден спектакъл, а грабежите и теманетата пред западните диктатори са всекидневни.
Д-р Анатолий Кънев:
Какво друго, освен култура?
Д-р Анатолий Кънев
„Списание ПЪТ“ се издава във връзка с традиционния, 39-и пореден поход „По стъпките на четата на Таньо войвода“. И през 2024 г., от 30 май до 2 юни, над 500 ученици от Силистра, Тутракан, Исперих, Разград, Попово, Сливен и София ще преминат по бойния път на четата. В 220-километровия маршрут – от с. Пожарево, Тутраканско, до с. Априлово, Поповско – ще се включат над 3000 участници.
През бунтовната 1876 г. четите на Христо Ботев и на Таньо войвода са последният отглас от априлските пожари. Походите, които КПД „Родно Лудогорие“ организира, са зов за незабрава на местата на националната ни историческа памет, зов за патриотично, но не и патриотарско възпитание на децата ни и на самите нас. Нашата култура е нашето поведение, но обучено и промислено.
Във времена, когато цивилизацията деградира, а геополитиката не вещае нищо добро, какво друго освен култура?! Европейските политици, а и тези по света, сякаш забравиха, че главното предназначение на политиката (по Аристотел) е да се отграничат добро и зло. Какво сътвориха те на фона на роящите се военни стълкновения – след многобройни конференции, заклинания, декларации, конфликтите продължават да се задълбочават. В тази напрегната и тревожна обстановка отговорът на членовете и сподвижниците на „Родно Лудогорие“ на отчаянието от безумните геополитически сблъсъци и ненаситни икономически интереси е съзиданието, създаването на места за неманипулируема памет. С осъществяването на проекта „Мемориален комплекс „Тутраканска епопея 1916“ те помогнаха на община Тутракан да изгради един модерен интерактивен музей, който на 18 април 2024 г. отвори врати за посетители, с надеждата да превърне красивия дунавски град в привлекателна и желана дестинация. В музейния комплекс и най-взискателната публика ще може да се наслади на новите комуникационни и презентационни технологии, пресъздаващи героизма на българския воин, защитаващ татковината, но и да си даде сметка за безсмислието на войната. Така подредена, музейната експозиция пресъздава епизод от Първата световна война, който не възкресява сенки от миналото, а показва общо бъдеще.
Заветната цел на „Родно Лудогорие“ е чрез добро образование и добри дела да променим първо себе си, пък после да се вглеждаме в кривините на другите. Защото, както е казал поетът:
Ако аз не изгоря,
ако ти не изгориш,
ако ний не изгорим,
как ще стане тъмнината светлина?...
Една медия вече коментира (няма да я цитирам), че походите на Ботев и на Таньо били „сенки от миналото“. На тези хора ще кажа: Припомнете си Джордж Оруел, дами и господа, или за тези, които не са го чели, българската поговорка за калайджията! Пиша тези редове на 24 май, Ден на ... Дори за този ден има много спорове как да се нарече, кой да е националният ни празник и прочее. Може би догодина вече ще се допитваме до изкуствения интелект? В едно съм убеден обаче – доброто образование на децата ни и на самите нас не търпи коментар! Обученото ни поведение – културата, също!
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101
