Релефът на дълбоката планета и физическите лимити
Отвъд пределите на континенталните плочи се простира истинското дъно на планетата. Средноатлантическият хребет с дължина над 65 000 километра представлява непрекъсната верига от подводни вулкани и тектонични разсели, в сравнение с които континенталните планински масиви изглеждат локални аномалии. Хавайският масив Мауна Кеа, измерван от основата му на океанското дъно до висшата си точка, надхвърля 10 000 метра височина — факт, който често се пренебрегва поради факта, че по-голямата част от него остава под водната повърхност.
В най-дълбоките точки, като Марианската падина, хидростатичното налягане достига нива от над 100 мегапаскала. Това е физическата граница за по-голямата част от съвременните конструкционни материали. Спусканията до тези дълбочини са единични събития в научната история, а огромната част от абисалните равнини остава некартографирана с висока резолюция. За повече подробности относно физическите процеси в дълбоководните падини си струва да се разгледат по-ранните ни анализи на тектоничните разсели, които разкриват динамиката на литосферните плочи.
Всяко изследване на океанското дъно показва една и съща картина: сушата, върху която е изградена цялата човешка инфраструктура, е само тънък слой над неовладяна геологична маса. Ако премахнем водата, няма да намерим нови пространства за колонизация, а доказателства за това колко крехка е биосферата и колко малко се изисква, за да бъде заличен един биологичен вид.
