Логистика на дървото и сметките на терена
Когато премахнете романтичния прах от праисторическите паметници, остава само суровият въпрос за изразходваните ресурси. Откритият от екипа на Хенри Чапман дървен хендж на 900 метра от основните мегалити в равнината Солсбъри представлява кръгова структура с външен диаметър 25 метра и вътрешен пръстен от двадесетина ями с дълбочина близо метър. Погледнато през физиката на почвата, това са вдлъбнатини, в които някога са били копаеми дъбови pилони с височина поне три метра над земята.
Това означава изсичането, кубатурата, транспортирането и издигането на десетки тонове суров дъб. Ако радиовъглеродният анализ на сходни органични останки от района на Дърингтън Стенс дава маржин от няколко века, то физическото присъствие на такава дървена инфраструктура показва едно: преди да се стигне до пренасянето на сините камъни (долерит) от Уелс, намиращ се на над 200 километра оттук, локалното население е упражнявало инженерните си умения върху масивни дървени конструкции. Дървесината гние, но следите в почвения профил, промененият й магнитен подпис и плътността на органиката не изчезват.
Палимпестът под тракторните сензори
Използването на магнитометри и георадар (GPR), монтирани на АТВ-та и селскостопанска техника, промени правилата на играта. В вместо бавно копаене, екипът на Винс Гафни от проекта Stonehenge Hidden Landscapes отлепи повърхностния слой чрез електромагнитни импулси. Магнитометрията улавя локалните смущения в магнитното поле на Земята — всяка прекопана яма, запълнена по-късно с хумус или органични отпадъци, променя магнитната сигнатура спрямо девствената креда под нея.
Това изглежда логично като метод за откриване, но има един физически и интерпретативен проблем. Геофизичният образ показва аномалия, но той не дава автоматично дата. Без директни тестови сондажи, които да извадят въглища, кости или керамични фрагменти за лабораторен радиовъглероден анализ (C-14) или дендрохронология, датирането от около 3000 г. пр.н.е. остава условна рамка, базирана на стратиграфския контекст и близостта до основния паметник. Точно тук хипотезите започват да олекват.
В района вече са регистрирани Bluehenge на река Ейвън, Уудхендж и масивните заграждения в Дърингтън Стенс. Теорията на професор Майк Паркър Пиърсън, според която дървото символизира света на живите поради неговата преходност, а камъкът — вечността на мъртвите, звучи елегантно на хартия. Но ако погледнем данните за износването на сечивата от кремък и кост, намерени при разкопките на съседния обект Суит Трак, става ясно, че поддръжката на подобен дървен комплекс изисква постоянно присъствие и непрекъснат добив на ресурси. Дървените стълбове в влажна почва имат ограничен живот — между 30 и 50 години, преди основата им да изгние. Тоест, този хендж или е бил постоянно престрояван, или е бил изоставен бързо, оставяйки след себе си само празни дупки.
