Изотопи, мобилност и хранителен дажби
Данните от изотопния анализ на стронций и кислород в зъбния емайл на животински и човешки останки, намерени в околните гробни могили (като тези от групата Нормантон Даун), показват, че хората и добитъкът са пристигали в Солсбъри от територии чак от Шотландия и Уелс. Това не са били изолирани фермери, живеещи в географски вакуум, а мобилни групи с комплексна логистика.
Строителството на подобни обекти изисква хранителен ресурс. Данните от фаунистичните анализи в Дърингтън Стенс разкриват масови кланета на свине и говеда през зимните месеци, което сочи към сезонен характер на събиранията. Новият дървен хендж се вписва точно в тази мрежа. По всяка вероятност той е служил за оперативна база или заграждение по време на строителните фази на самия Стоунхендж, а не толкова за абстрактни астрономически наблюдения, както често обичат да ги описват любителите на мистиката.
Въздушният лидар и мултиспектралното заснемане разкриват стотици аналогови аномалии в радиус от няколко километра — от праисторически пътеки до незабележими земеделски граници от бронзовата епоха. Сглобяването на целия този пъзел обаче показва пробойни в досегашните модели: сградите, стълбовете и земните валове са били толкова сгъстени, че понятието за „самотен паметник в полето“ е напълно погрешно. Равнината Солсбъри е била индустриално-ритуална зона с висока плътност на строителни площадки.
Всяко следващо сканиране на терена изкарва нови структурни аномалии, а с това нараства и списъкът с неудобни въпроси към историците. Когато данните от радиовъглеродния анализ на новия обект бъдат окончателно публикувани, ще стане ясно дали дървеният хендж е бил предшественик на каменния комплекс, или е функционирал паралелно с него, изсмуквайки оскъдните ресурси на неолитните общности.
