Ограниченията на прогнозата и втората природа
Опитите да се изчислят хипотетичните причини за изчезването на човечеството отвъд следващите няколко десетилетия се сблъскват със системна грешка в изчисленията. Човекът отдавна не съществува в първичната дива среда. Ние обитаваме т.нар. „втора природа“ – плътна мрежа от технологии, изкуствени материали, енергийни трансформатори и модифицирани ландшафти. Тази изкуствена среда променя самите правила на адаптация.
Търсенето на външен враг във подземието или в космоса е просто начин да се замаже фактът, че единственият реален фактор с променлива стойност е самата социално-икономическа конструкция. Планетата и животът върху нея са доказали своята пластичност през последните четири милиарда години, преминавайки през анаеробни кризи, пълни замръзвания и анаксични събития в океаните. Хората са проектирани от еволюцията да устояват на значителни климатични и средови колебания, а инженерните инструменти засилват тази устойчивост с пъти.
Всяка хипотеза, която разглежда края на цивилизацията като резултат от внезапен космически сблъсък в близко бъдеще, просто игнорира математиката на вероятностите. Данните са категорични: близкият космос в момента е чист от обекти с глобален застрашаващ калибър, а формирането на нови е въпрос на времеви хоризонти, които обезмислят всяко сутрешно притеснение.
