Физическа адаптация и вторично подивяване
С течение на поколенията чернобилските кучета са преминали през процес на вторично подивяване. Липсата на постоянна човешка грижа е възстановила естествените модели на поведение: формиране на строго йерархични глутници, териториална агресия спрямо външни индивиди и развиване на ловни умения за дребен и среден дивеч. В това отношение поведението им започва да напомня това на австралийското динго или диви парии.
Има обаче ясен физически и логистичен лимит на тази популация. Ограниченият капацитет на средата и натискът от хищници (предимно вълци, които през последните десетилетия силно увеличиха броя си в зоната) предотвратяват прекомерното нарастване на числеността. Продължителността на живота на тези животни рядко надвишава 4-5 години — показател, далеч под средния за домашните кучета. Основен фактор за това остава не само йонизиращото лъчение, но и сезонният глад, паразитите и инфекциозните заболявания.
Твърденията, че кучетата в Чернобил са развили пълна имунизация срещу радиация или представляват нов, окончателно оформен биологичен вид, на този етап не могат да бъдат независимо потвърдени. Налице са достатъчно данни за генетична дистанция спрямо градските кучета в Чернигов или Киев, но биологичният механизъм, който позволява на тези организми да оцеляват в среда с повишен радиационен фон, изисква продължителни фундаментални изследвания. Архивното гробище на изоставената зона продължава да предлага сложен лабораторен модел за това как видовете реагират на антропогенни катастрофи с продължителен ефект.
