Ресурси, геополитика и лидийската сянка
Да се изсече 15-метров паметник в твърд, но ронлив скален масив, изисква сериозен икономически ресурс. Не става дума за каприз на изолирана селска общност. През VI век пр.н.е. Фригия вече е загубила своята политическа хегемония след опустошителните кимерийски нашествия, а регионът постепенно пада под контрола на цъфтящото Лидийско царство на Крез.
Изграждането на такъв монумент точно в този периметър е логистичен отговор на променящите се търговски пътища и граници. Разполагането на монументален образ на Майката на боговете, охраняван от лъвове и сфинксове – символи, директно заети и адаптирани от нео-асирийското и хетското изкуство – служи за маркиране на територия. Религиозната сграда тук работи като градеж на публичната власт: държавата или местният владетел инвестират хиляди човеко-часове каменоделски труд, за да покажат, че този планински проход е под закрилата на най-висшето божество.
Скептицизмът обаче остава задължителен. Учените все още разполагат с по-малко от 30% от пълния текст. Всякакви опити да се "дописват" останалите редове въз основа на интуиция са научна спекулация. Анализът на Ман предоставя една здрава котва – "Матеран" – но останалата част от изречението продължава да бъде отмита от дъждовете. Дали там е стояло името на местен управител, или стандартна правна формула за защита на имота, не може да се твърди със сигурност без нови археологически находки в подножието на скалата.
Физическият проблем на Арслан Кая остава непроменен: камъкът продължава да се рони. Всяко следващо десетилетие прави лазерното сканиране все по-трудно, а микроскопичните следи от длетото на древния майстор изчезват. Онова, което Ман направи, не бе магическо разбулване, а последна спасителна акция на терен с апаратура, изпреварила естествения разпад на материята с няколко години.
