Биомеханичният избор: локомоция и калориен баланс
За видовете, пригодени за живот в короните на дърветата, това преобразуване на средата създава сериозен логистичен проблем. Придвижването между отделните горски острови вече изисква пресичане на открити площи. Обичайното четирикрако куадрупедално придвижване по земя консумира значителен метаболитен ресурс при дълги разстояния, а в условията на намаляващи хранителни ресурси калорийният разход става критичен фактор за оцеляване.
Сериозни изследвания върху палеоклиматичните архиви от Еоцена и сравнителните биомеханични анализи показват, че преминаването към двукрако ходене намалява енергийния разход за километър пробег с близо 75% спрямо шимпанзеподобната локомоция. Вдигането на тялото във вертикална позиция освен това намалява повърхността, изложена на директно слънчево греене в саваната, и улеснява охлаждането чрез вятъра. Това не е съзнателен „стремеж към прогрес“, а сурова селекция: организмите с по-ефективен терморегулационен и енергиен баланс просто преминават през цедката на ресурсното затягане.
Освобождаването на горните крайници от локомоторни функции променя радикално анатомичния вектора. Ръката, освободена от тежестта на тялото, започва да носи хранителни ресурси на разстояние, а по-късно се превръща в инструмент за първична обработка на камък и кост. Навлизането на висококалорична животинска храна и владеенето на термичната обработка чрез огън затварят цикъла. Мозъкът — органът, който консумира близо 20 процента от базалния метаболизъм при човека при едва 2 процента от телесното тегло — получава необходимия енергиен субизточник, за да се разрасне.
Физическите ограничения на алтернативния сценарий
Ако тектониката бе забавила разпадането на Южния суперконтинент и бе блокирала протока Дрейк, термичният пръст около Антарктида нямаше да се затвори. Субполярният океан щеше да продължи да захранва полюса с топлина, поддържайки парников или поне полупарников климат. Без затворената ледена шапка, атмосферата щеше да запази високи нива на absolute влажност, а Африка щеше да остане под плътен горски покрив от бряг до бряг.
В подобна среда липсва физическият стимул за изоставяне на дървесния нишов профил. Анатомичните адаптации за катерене и захват щяха да останат оптималното инженерно решение за преживяване. Еволюционният натиск за развитие на продължително двукрако ходене и висок мозъчен индекс просто нямаше да съществува в наличната биомаса.
Архивното гробище на палеонтологията е пълно с видове, които не са имали късмета геоложките процеси да променят тяхната ниша. Човешкият род е просто страничен продукт от пренареждането на базалтовите плочи на другия край на планетата.
