Блатното теснило на Дариенския пролом
Проблемите на изследването не винаги са свързани с дълбочина или лед. Понякога простото присъствие на повърхността е възпрепятствано от комбинация от терен, биология и сигурност. Дариенският пролом (Darién Gap) представлява 106-километров прекъснат участък от Панамериканската магистрала между Явиса (Панама) и Турбо (Колумбия). Това е зона от над 20 000 квадратни километра блатиста тропическа гора, пресечена от речните системи на Туира и Атрато.
Инженерните опити за изграждане на път през пролома, започнали през 50-те години на миналия век с подкрепата на САЩ, бяха окончателно замразени през 1977 г. Причините не са само финансови, но и фитосанитарни – опасенията от разпространение на шап по добитъка към Северна Америка изиграха решаваща роля. Заблатените почви на региона Атрато са с изключително ниска носеща способност, а годишното количество валежи надхвърля 4000 мм, което прави поддръжката на каквато и да е застроена инфраструктура почти невъзможна.
От биологична гледна точка Дариен е критичен екологичен коридор между Централна и Южна Америка. Въпреки това огромни части от парка „Дариен“ остават ненанесени на детайлни ботанически и зоологически карти. Военните конфликти, дейността на незаконни групировки и плътната растителност възпрепятстват стандартните теренни проучвания. Учените просто нямат сигурен логистичен контрол над района, за да провеждат продължителни систематични наблюдения.
Изолираните пясъчници на платото Рорайма
В северната част на Южна Америка, на границата между Венецуела, Бразилия и Гвиана, се издига тепуи Рорайма – пясъчниково плато с площ от 34 квадратни километра, издигащо се на над 2800 метра над морското равнище. Геоложката формация е част от Гвианския щит, чиято възраст се изчислява на над 1.8 - 2 милиарда години (Протерозой).
Вертикалните скални стени с височина над 400 метра са изолирали върха на платото в продължение на десетки милиони години. Това е довело до формирането на автохтонна екосистема, адаптирана към специфични условия: висока киселинност на почвата, изключително ниско съдържание на хранителни вещества и постоянно отмиване на субстрата от интензивните валежи. Примери за специфична еволюция са месоядното растение Heliamphora nutans и миниатюрната черна жаба Oreophrynella quelchii, която не може да скача или да плува, а се търкаля при опасност.
Релефът на платото – лабиринт от ерозирали скали, дълбоки пукнатини и подземни речни системи като пещерата „Кристален профил“ – прави вътрешното му обхождане физически опасно. Голяма част от Гран Сабана около Рорайма не е систематично проучена, като логистичният достъп зависи изцяло от хеликоптерен транспорт, възпрепятстван от честите мъгли и силни въздушни течения.
Тези пет региона показват, че физическата реалност на Земята все още поставя граници пред съвременните изследователски методи. Докато не бъдат разработени нови материали, по-устойчиви източници на енергия и автономни сондажни системи, тези зони ще останат извън обсега на пълния научен каталог.
