Рецепторната матрица на комара е проектирана да засича минимални флуктуации на въглероден диоксид, млечна киселина, октопол и топлинна радиация. Докато човек генерира силен и концентриран химически облак, в горските екосистеми същият сигнал се излъчва от колонии гнездящи птици, влажни струпвания на земноводни край водоеми или бърлоги на дребни бозайници. Според теренни данни от изследвания на [архивното изследване на дивата фауна], женската е способна да проследи диря от въглероден диоксид на разстояние над петдесет метра, независимо от източника.
Трябва да се отбележи и феноменът автогения, наблюдаван при редица видове. При автогенните комари женската е способна да снесе първата партида яйца, без изобилстващо хранене с кръв, като използва единствено хранителните reserves, натрупани през ларвния стадий във водата. Ако ларвата е живяла в богата на органични материи и микроорганизми среда, натрупаният мастен корпус е напълно достатъчен за стартиране на първия размножителен цикъл. Едва за следващите снасяния насекомото започва да търси външен протеинов източник.
Отказът да се разглеждат комарите като универсални паразити позволява да се види тяхната истинска роля в хранителните мрежи. Тяхната биомаса служи за основна хранителна база на хиляди видове птици, прилепи, водни кончета и риби, докато възрастните индивиди извършват значителна по обем опрашителна дейност на диворастящи растения и орхидеи в северните ширини. Пълното отсъствие на хора в даден регион не създава дефицит за популацията на комарите; то просто ги връща към техния естествен, базиран на растения и дива фауна метаболитен баланс.
