Интелектуалната мъгла и методологическите пробойни в теорията
Въпреки натрупаните данни, тук се появява фундаментален методологически проблем. Учените често проектират човешки представи върху животинското поведение, изпадайки в антропоморфизъм. Твърденията, че делфините „рисуват в аквариуми с вложен смисъл“, в повечето случаи са резултат от дресура и повторение срещу награда от риба, а не от осъзнато художествено себеизразяване. Архивите на зоопарковете и морските центрове съдържат десетки примери за автоматизирани действия, които външно изглеждат като креативност, но липсва каквато и да е самостоятелна инициатива без присъствието на инструктор.
Същото важи и за езика им. Докато свиренето на индивидуални звукови "подписи" (signature whistles) работи като лична идентификация — подобно на човешките имена — до момента няма независимо потвърден синтетичен дешифратор, който да доказа присъствието на граматика или рекурсия в звуковата им комуникация. Тяхната акустична система е невероятно бърза и сложна, работеща на честоти извън човешкия слух, но липсата на писмена форма или траен физически носител означава, че всяко знание умира заедно с последната баба в стадото, ако не бъде препредадено директно. Това създава сериозна пробойна в теорията за подводните интелигентни раси: културата им е изцяло устна, динамична и непрекъснато изложена на риск от заличаване при епидемии или рязка промяна в климата.
Цивилизацията на китоподобните е постигнала перфектен баланс със своята среда — те няма да построят двигател с вътрешно горене, няма да замърсят атмосферния си слой и няма да унищожат собствените си хранителни вериги. Техният разум е еволюционна затворена система, разработена за оцеляване в течна среда с плътност хиляда пъти по-голяма от тази на въздуха. Те са господари на акустиката и социалната координация, но остават доживотни затворници на собствен си анатомичен профил.
