Водородната авантюра и опитът с Ту-155
Втората критична точка в проекта "Апогей" беше изборът на гориво. За постигане на необходимата специфична тяга, двигателите на самия космоплан трябваше да работят с течен водород. В ОКБ Туполев вече имаха известен практически опит в тази област чрез летящата лаборатория Ту-155 – модифициран Ту-154, при който един от двигателите работи с криогенно гориво. Опитът с Ту-155 показа, че технологично това е възможно, но логистично е истински кошмар. Течният водород изисква поддържане на температура от минус 253 градуса по Целзий. Документите от изпитванията показват огромни трудности при уплътнението на резервоарите, микроизтичания, които създават постоянно риск от експлозия, и нужда от изключително комплексна наземна заредителна техника.
Ако за един експериментален самолет с един модифициран двигател бяха необходими десетки инженери на терен и специални процедури за сигурност, то за оперативна космическа система с тонове криогенен компоненти разходите по поддръжката надхвърляха очакваната икономия от въздушния старт. Водородът наистина осигурява висока ефективност и "чисти" отработени газове, но цената за добива му, транспортирането и безопасното му съхранение в бойни или цивилни условия се оказа неприемливо висока за пробитата съветска икономика от края на десетилетието.
Финансовият срив и архивното гробище
Настъпването на политическите и икономически промени през 1991 г. просто сложи точка на един процес, който така или иначе боксуваше в лабораториите. Когато държавното финансиране секна, проекти от ранга на "Енергия-Буран" бяха консервирани, а концептуални разработки като Ту-674 "Апогей" отидоха директно в архивното гробище. Липсата на средства бе официалната причина, но под повърхността останаха множество неизяснени въпроси относно аеродинамичната стабилност при разделянето на носителя и космоплана на височина от 11 000 метра. Всяко нестабилно въздушно струене между двата фюзелажа при момент на пуск би могло да доведе до катастрофален сблъсък за части от секундата.
Днес, когато разглеждаме съвременните опити за въздушен старт, става ясно, че макар идеята да изглежда вечна, физическите и икономическите ограничения остават абсолютно същите. Проектът Ту-674 остава в историята не като изпусната възможност за триумф, а като доказателство за границите, отвъд които инженерният замисъл изпреварва наличните материали, ресурси и здрава логика.
Така или иначе, историята на руската и световната авиация е пълна с подобни паметници на амбицията, които бързо биват забравени веднага щом суровите сметки за гориво и поддръжка излязат на масата.
