Разликата между случайното напускане и целенасочения вектор
Авторите на проекта обичат да напомнят, че човечеството вече има обекти извън хелиопаузата. Вояджър 1 и Вояджър 2 напуснаха границите на слънчевия вятър съответно през 2012 и 2019 година, а апаратите Пионер 10, Пионер 11 и Ню Хоризонтс също са на параболични Траектории, които ги отвеждат извън Слънчевата система. Нито един от тези проекти обаче не бе изпратен с конкретен звезден адрес. Техните траектории бяха диктувани от така нареченото "Голямо подравняване" на газовите гиганти през 70-те години на миналия век и целяха просто прелитане около външните планети.
Fermi Explorer от своя страна е първият опит за векторно изстрелване към определена цел. В исторически план това напомня за ранните морски експедиции от XV век, при които апаратурата и логистиката са били на ръба на възможното, а шансът за връщане на информация е бил практически нулев. Според анализите на сходни дълбококосмически траектории, проучвани в [архивите на НАСА от края на XX век], изпращането на толкова лека сонда изисква прецизно гравитационно подпомагане от Слънцето или Юпитер, за да се постигне максимално възможната начална скорост спрямо местния стандарт на покой.
Парадоксът на Ферми и интелектуалната мъгла
Името на мисията не е избрано случайно. Прочутият въпрос на Енрико Ферми от 1950 година — "Къде са всички?" — стъпва върху предположението, че ако интелигентен живот съществува, той би трябвало да колонизира Галактиката за няколко десетки милиона години, дори при ниски скорости на придвижване. Позицията на екипа зад Fermi Explorer е, че чрез изстрелването на сондата човечеството ще даде практически отговор на една от хипотезите: пътуването между звездите е възможно без екзотична физика и без да се изразходват ресурсите на цяла планета.
Този аргумент обаче съдържа известен парадокс. Ако апаратът лети 800 века, съществува огромна вероятност след 300, 500 или 1000 години човечеството да развие значително по-бързи propulsion системи. В такъв случай бъдещ кораб би могъл да изпревари Fermi Explorer още в първите няколко light-months от пътя му и да подмине древния си предшественик, превръщайки го в безсмислен исторически артефакт още преди той да е изминал и един процент от разстоянието.
Проектът Fermi Explorer не предлага магически решения, нито революционна физика. Той е демонстрация на сурова инженерна упоритост и приемане на технологичните лимити на нашето време. Дали инструментът изобщо ще бъде построен до 2029 година остава отворен въпрос, но самият факт, че подобен разчет се прави в рамките на икономически реални параметри, показва промяна в начина, по който гледаме на междузвездното пространство.
