Липсата на умора и финалният сблъсък
Големият технологичен трик се крие в последните 20 метра. При хората това е зоната на фатално натрупване на млечна киселина и нервно-мускулна умора – там дори най-добрите започват неизбежно да губят от максималната си скорост. Роботът няма метаболитен лимит. Неговите сервомотори продължават да подават идентичен въртящ момент, стига батерията да не прегрее и драйверите да не изключат по ток.
И тук лъсва най-неудобният факт от демонстрацията в Пекин. Tiangong Ultra не спря на финала. Той нямаше заложен софтуерен алгоритъм за контролирано спиране или промяна на траекторията, поради което се заби директно в предпазната ограда. Това разкрива огромна празнина между простото задвижване по права линия и реалното пространствено ориентиране. В реална среда машина, която не може да забави или да заобиколи препятствие при скорост от 42 км/ч, е просто кинетичен снаряд с критично къс експлоатационен живот.
Китайският робот Tiangong Ultra счупи световния рекорд на Юсейн Болт в бягането на 100 метра / Снимка: AP
Да се твърди, че хуманоидните роботи са надминали човека, е повърхностна интерпретация на сурови инженерни показатели. Демонстрацията в Пекин показа, че можем да сглобим рамка, която да се придвижва бързо по права отсечка. Тя обаче потвърди и нещо друго: пълната липса на адаптивност, ниското ниво на обработка на външни сигнали и отсъствието на автономно вземане на решения правят тези машини напълно зависими от перфектно гладкия асфалт и меките възглавници на финала.
