Когато анализираме инженерни проекти с подобен мащаб, е необходимо първо да се изчистят емоционалните и маркетингови слоеве. В депресията Тарим няма място за романтизъм. Това е аридна падина, затворена от високи планински вериги, които блокират монотонно всеки влажен въздушен поток. Валежите в централните части на пустинята рядко надвишават 10-20 милиметра годишно, докато потенциалната испаряемост надхвърля тези стойности с пъти. През втората половина на XX век, вследствие на агресивната рекултивация на земи, прекомерната паша и лошо планираното отклоняване на реки като Тарим, Черчен и Ярканд за памукови плантации, околните селища започнаха да губят битката с дюните.
Програмата, известна като „Великата зелена стена“, бе стартирана от Пекин не от екологичен алтруизъм, а като сурова икономическа необходимост. Пясъчните бури регулярно блокираха магистралата през пустинята, разрушаваха железопътните линии и зариваха напоителните канали. В продължение на четири десетилетия в периметъра бяха внедрени милиарди фиданки от видове като Populus euphratica (евфратска топола), Tamarix (тамарикс) и Haloxylon ammodendron (саксаул) – растителност, способна да издържа на висока минерализация на почвата и крайни температурни амплитуди. Според официалните данни горското покритие в Китай е нараснало от приблизително 10% през 1949 г. до над 25% днес, но общите проценти често замазват огромната разлика между естествена тайга и изкуствени монокултури, поддържани на системи за капково напояване.
Публикуваното през януари 2026 г. изследване на екип от Лабораторията за реактивно движение на НАСА и Калифорниския технологичен институт, с участието на професор Юк Юнг, внася нова дилема. Анализът на спътниковите данни и наземните измервателни станции около Такламакан показва отчетлив сезонно флуктуиращ сигнал в концентрацията на въглероден диоксид. През сухия период нивата на CO₂ в регистрираните точки достигат около 416 ppm (части на милион), докато по време на вегетационния пик и спадащите редки валежи стойностите спадат до 413 ppm. Това регистрирано намаление потвърждава, че създаденият 3000-километров пояс е започнал да функционира като активен въглероден поглътител, изтеглящ газове от атмосферата в обем, превишаващ естествената емисия на сухата почва.
