Моделът на династичната приемственост и гигантизмът
Често срещаната грешка при анализа на тези източници е идеята, че името в глинената плочка обозначава един-единствен индивид. В клинописните архиви от Мари и Ебла виждаме ясна тенденция: името на основателя на клана или на определена жреческа функция се носи от неговите последователи в продължение на поколения. Когато списъкът съобщава, че "Ен-мен-лу-ана е управлявал 43 200 години", това най-вероятно е обозначение за цяла жреческа корпорация или династична линия, носеща същото титулуване и управлявала един и същ храмов комплекс в Бад-тибира.
Що се отнася до текстовете за "гиганти" или свръхчовеци – от епоса за Гилгамеш (който според табличките е бил висок 11 кубита, т.е. над 5 метра) до текстовете от Угарит – тук отново виждаме класически психологически инструмент за контрол. В общество, където масите са били с висок процент на недохранване и среден ръст от 155–165 см, управляващият елит, поддържан с богата на протеини диета (месо, мляко, чиста бира), наистина е изглеждал физически по-едър и по-здрав. Изкуството и епическата литература просто са монументализирали тази социална и диетична разлика.
Реалността е много по-прозаична от митовете. Всяко ровене в древните хроники ни връща не към "изгубени технологии" или суперраси, а към суровия факт, че човешкото общество винаги е имало нужда да оправдава настоящата си власт чрез фантастични конструкции за миналото.
