Енергийната капка, която пречупва хищника
Физическата среда не прощава анатомични грешки. Когато един саблезъб хищник загуби гъвкавостта на гръбначния си стълб, той вече не може да събори здрав бизон или мамут. Неговата енергийна консумация обаче остава същата – за поддържането на голяма мускулна маса са нужни десетки килограми месо на ден.
В този момент асфалтовите ями на Ла Бреа престават да бъдат просто инцидентен капан и се превръщат в привлекателен ресурс за инвалидизирани животни. Затънала в катрана умираща животна маса е предлагала лесна храна без нужда от преследване. Влизайки в битума, увредените от мутации котки са запечатвали собствените си кости в петролния архив, оставяйки ни сурово физическо доказателство за анатомичния си срив.
В съвременната палеогеномика все по-често се поставя въпросът доколко външни фактори като човешкия лов са били основна причина за измирането на мегафауната. За повече подробности относно генетичните анализи на древни фосили разгледайте анализа ни за изчезването на мамутите на остров Врангел, където отново откриваме същата генетична спирала на деградация.
Данните от Лос Анджелис показват, че преди последният Smilodon да изчезне от Северна Америка, видът вече е бил биологично изчерпан отвътре. Пробойните в генома са свършили работата си много преди климатът или ландшафтът да нанесе последния си удар.
* Снимката е генерирана от ИИ