Спортна екипировка без бойно приложение
Разписите в замъковите инвентари от края на 15-ти век ясно разделят оръжието на „за война“ (zu Feld) и „за турнир“ (zu Gestech). Анализът на запазените екземпляри показва пълно липса на бойни поражения от характерните за бойното поле оръжия като боздугани, брадви и стрели. Повечето деформации са ограничени до повърхностни драскотини от тъпи турнирни копия.
Липсата на дихателни отвори в долната част превърна шлема в херметична стоманена кутия. Въздухът влизаше единствено през тясната тримилиметрова цепка, което правеше носенето му възможно за не повече от няколко минути – точно толкова, колкото да се засили конят по протежение на бариерата и да се осъществи един сблъсък. Носенето на подобно оборудване в реален марш, при дъжд, прах или продължително очакване на заповед за атака, би довело до термичен шок и задушаване още преди контакт с врага.
С навлизането на огнестрелното оръжие и окончателното разпадане на рицарската кавалерия през 16-ти век, „жабешкото лице“ закономерно приключи своя път. Скъпоструваща, трудна за изработка и напълно неприложима извън арената, тази стоманена конструкция остана в арсеналите като паметник на една ера, в която безопасността на аристокрацията изискваше превръщането на човека в неподвижен метален монолит.
