Маестро Асен Найденов / 1899- 1995/ беше епоха в българската опера. Представете си - 71 години на диригентския пулт, над 100 опери и балети, 1318 спектакли и голяма цифра, не преброени концерти. Наистина, уникална кариера! Като имаме предвид, че българската опера неотдавна отбеляза своята стогодишнина, можем да Маестро Найденов имаше щастлива съдба.
„Музиката ме срещна и запозна с големи личности – заяви той в интервю по повод своята 95-годишнина. Джàкомо Пучини, Феодор Шаляпин, Борис Христов, Сергей Прокофиев, Херберт фон Караян, Борис Покровски, Мирела Френи, Плàсидо Доминго и др. Моята максима е: „Учи се от всички! Учи се от доброто и лошото! Избягвай излишното тровене на нервите от клюки и интриги!”
Роден е 12 септември 1899 година под знака на Девата в черноморската ни столица, в културно семейство, в което музиката е на особена почит. От дете свири на цигулка и пиано. Когато през 1905 година неговият вуйчо донася от Санкт Петербург във Варна огромен роял, шестгодишният Асен направо се пристрастява към него! През 1912-1914, като ученик в гимназията вече свири като виолист в градския симфоничен оркестър. През 1920 година учи композиция във Виена при Йозеф Маркс и пиано при Пол дьо Кон. През 1921 е в Лайпциг. Вече студент по композиция и пиано. Издържа се като свири в различни оркестри. Тогава решава да стане диригент и започва уроци при прочутия Ханс Хохкофлер от Лайпцигската опера.
Завърнал се в България – вече солидно образован, постъпва като стажант- диригент в Софийската опера. Тук искам да отворя една скоба: по това време практиката у нас, както и в музикалните театри в Европа е съвсем различна от днешната. Днес младите диригенти – с или без добро образование, а някои и със съмнителни дипломи! – веднага застават на диригентския пулт и това невинаги води до добри резултати, особено сега, в днешна България, където критериите се снижиха, чувства се липса на добри диригенти, а и лошите финансови условия и делегираните бюджети си казват думата. По времето на Асен Найденов и на неговите колеги от епохата / Тодор Хаджиев, Асен Димитров, Атанас Маргаритов и много други/, младите диригенти са първо корепетитори, хормайстори, диригенти- репетитори, стажанти, но не и постановчици. Затова, макар и с немска школа и талант и диплома, Асен Найденов чака цели 8 години /!/, докато получи самостоятелна постановка / сравнително камерната опера на Доницети „ Паскуале”, а след нея и „Вертер” на Масне. През тези години той е само асистент, трупа опит, поема вече поставени от други, по-старши от него диригенти, постановки.
Постепенно за Асен Найденов Софийската опера се превръща не във втори дом, а в храм, в който всекидневно извършвал своя музикален ритуал. Връзката му със Софийската опера е толкова силна, кармична, че неговото име и името на института бяха просто неделими десетилетия наред. „Асен Найденов дишаше с певците и с невиждана сръчност и гъвкавост, им носи спокойствие, възможност за пълна творческа изява, без това да нарушава неговата концепция. Диригентското самообладание и сръчност, рефлексите и гъвкавостта му са пословични” – сподели режисьорът Михаил Хаджимишев, друг голям многозаслужил градител на националната ни музикална сцена.
Безспорни са заслугите му и за българското оперно творчество. Беше истински родолюбец, държеше на родното. С неговата помощ на сцената в столицата ни се раждат редица български опери и балети като: „Нестинарка”, „Цар Калоян”, „Момчил”, Янините девет братя”, „Луд Гидия”, „Змей и Яна”, „Женско царство”. По-късно те стават класика. Той е и първият наш интерпретатор на Вагнер, на „Фиделио” от Бетовен, на редица опери от Верди, Пучини, Сен Санс, Голдмарк, Римски- Корсаков, Прокофиев, Кабалевски...
Интересно е, че през 1961 година народният артист и лауреат на Димитровска награда Асен Найденов беше...пенсиониран от Операта. Това, за съжаление, не предизвика поне един обществен дебат, а и в онези времена беше почти невъзможно. Но последвалата покана за постоянна работа в Ленинград / Санкт Петербург, където на сцената на Малий театър за опера и балет поставя „Отело”, „Риголето”, „Турандот”, „Летящият холандец” и в продължение на три сезона е главен диригент, даде нов тласък на кариерата му. Мисля, че ако Асен Найденов беше музикант от голяма, западноевропейска страна сигурно щеше да бъде световно име. Защото диригентските му качества бяха от най-висок разред. Ето и една много точна оценка за тях от композитора и диригента акад. Васил Казанджиев: „На първо място, това е изключителната хармоничност на интерпретатора творец. Под ръководството на Асен Найденов спектакълът „диша”, живее и пулсира в най-малките детайли, при впечатляваща монолитност на общия замисъл. На диригента Асен Найденов е присъща строго разчетена и неизменно постигната цялостност на изпълнението, подчинено на неумолима логика, пределно ясна концепция и усет за стройно архитектонично изграждане на формата. Съществува само стремежът към вярност и честност към изпълнявания автор, завладяващата простота, искреност на израза и изтънчена нюансировка”.
След успеха в Санкт Петербург, идва покана от Болшой. Асен Найденов дирижира първо „Дама Пика” от Чайковски, поставена музикално от прочутия Евгений Светланов. Присъстващата на спектакъла примадона на Софийската опера нар. арт. Юлия Винер съобщи, че успехът на нашия маестро е бил толкова голям, че интерпретацията му била дотолкова високо оценена, че след неговия гастрол титулярът Евгений Светланов отказал повече да дирижира тази партитура.
През тези „съветски или руски години” маестро Найденов беше „носен на ръце” в Москва. Новата зала на Конгреса на съветите беше открита от него с премиера на „Дон Карлос”. Тази опера, която той поставя за първи път у нас в София през далечната 1936 година заедно с големия режисьор проф. Драган Кърджиев, ще бъде едно от любимите му заглавия. Ще я постави още няколко пъти, ще я дирижира повече от 30 години с наши и чужди певци, в София, във Варна, Русе, и други музикални състави в страната, а и на чужди сцени. Гастролите на Асен Найденов в чужбина бяха относително малко. Той работеше за своята любима сцена, софийската, за България, за българската публика и певци. Под негово крило израснаха и се утвърдиха няколко поколения български артисти. Невъзможно е да се изброят всичките – те са не десетки, а стотици. Народният артист Асен Найденов беше работохолик и истински перфекционист. Достатъчно е да чуем сега някой от неговите записи / не само студийните, но и документалните!/, съхранени в Златния фонд на Радиото, за да се уверим във високата му класа. И в огромните заслуги на този голям и всеотдаен музикант и градител.
От онези, които вече се срещат все по-рядко…
