През последните няколко дни Помпео чуруликаше непрекъснато: освен че рекламираше своите постижения и постиженията на своя шефа си и разбиваше старите врагове на САЩ като Иран и Куба, превърна Китай в основна мишена на атака. От над 30 туитове, които той публикува в събота, всички освен няколко, се занимаваха с очернянето на Китай.
Това показва колко отчаяно Помпео се опитва да дерайлира китайско-американските връзки и да създаде проблеми на идващата администрация на Джо Байдън.
Идеологически задвижваната омраза срещу държава, която той смята за противник на САЩ в игра с нулева сума, направи Помпео истеричен изпълнител в самоорганизираната антикитайска пиеса. И все пак той ще бъде разочарован, ако се надяваше, че хората ще бъдат измамени от неговите запалителни думи, тъй като малко, с изключение на най-пламенните култови привърженици на напускащия президент, изглежда са готови да повярват на клишетата, които той е изричал толкова пъти.
В един от своите туитове той се спря на старата песничка, че „китайското правителство развихри епидемията като изпусна вируса в света“, въпреки факта, че Китай допринесе значително за глобалната борба срещу новия коронавирус - като сподели последователността на генома със Световната здравнаорганизация, а изработените от нейните учени ваксини се разпространяват като глобални обществени блага.
Но Помпео умело лъже и заблуждава - веднъж, в рядък момент на честност, той се гордееше с дейността си като бивш шеф на Централното разузнавателно управление, като призна, че „излъгахме, измамихме, откраднахме“. Но лъжите му, колкото и пъти да ги повтаря, остават лъжи и все повече хора са прозряли неговите трикове. Калта, която той хвърля върху Китай, е бумеранг, който замърсява доверието към самия него.
Предвид не толкова славния му опит, американските медии го нарекоха „Пинокио Помпео“. Както колумнистът Макс Буут пише във „Вашингтон пост“, „Няма достатъчно място в този вестник, за да се опишат всички лъжи на Помпео“.
За щастие последната завеса скоро ще падне за шоуто, организирано от този неприятен антикитайски фанатик. Въпреки че той несъмнено се надява, че неговите антикитайски съратници ще го подкрепят след четири години. Всъщност те само затвърждават репутацията му на един от най-лошите държавни секретари в дипломатическата история на САЩ.
Превод: ЕС
