/Поглед.инфо/ Смяната на администрацията и партийната политика в САЩ несъмнено означават, че няколко месеца след встъпването в длъжност на новоизбрания президент Джо Байдън ще бъде разработена нова редакция на Стратегията за национална сигурност (СНС). Този документ ще разпредели основните приоритети и ще определи основните заплахи за националните интереси на САЩ. След това ще бъдат разработени други стратегии в различните подчинени области, които след това ще бъдат приети за изпълнение от целия апарат за сигурност на САЩ - в рамките на структуриран процес, определящ рамките на ведомствените юрисдикции и пълномощия.
Това е доста мащабен процес, затова е важно да се разгледа какви изменения може да се очакват в Арктика и какво ще значат.
Като се има предвид, че настоящите военни интереси на Съединените щати включват въпроси на регионалната сигурност на Арктика и засилената конфронтация, в следващото издание на СНС вероятно ще се посочи арктическия ъгъл. По-важното е, че няма да е повърхностно споменаване - както в настоящото издание. Новият подход значително ще промени целия набор от арктически стратегии на Министерството на отбраната, като вземе предвид специфичните оперативни изисквания и възможности.
На практика цялата военна дейност в Арктика е разделена на 1) поддържане на национални отбранителни програми от времето на Студената война и 2) малки спорадични мероприятийца. Основният фактор за това е финансирането.
За първата категория бюджетните мандати позволяват изпълнението на планираните задачи в Арктика, но само в рамките на националните отбранителни цели. Изчезването на Съветския съюз не означава изчезване на арктическите заплахи за Северна Америка и свързаните с това нужди, главно по линия на НОРАД. Що се отнася до втората категория, отделните военни части и подразделения провеждат обучение и учения само когато са осигурени с финансиране.
Но е важно да се отбележи, че нито една от тези категории, когато отговаря на оперативните нужди или способности, не се основава на необходимостта от по-нататъшно развитие на системата за сигурност и днес Министерството на отбраната на САЩ няма нито едно звено, специализиращо се за Арктика.
В тази ситуация няма никаква вина или грешки от страна на Министерството на отбраната на САЩ. Това е отражение на работата на цялата национална архитектура в областта на политиката на сигурност. Не можете да направите всичко приоритет - особено приоритет със задължително финансиране. Освен това американската брегова охрана е свършила феноменална работа като основен американски оператор в цяла Арктика. Но топенето на морски лед улеснява достъпа и работата в региона, като по този начин променя естеството на сигурността в целия регион.
След като Стратегията за национална сигурност формулира специфични за Арктика отбранителни изисквания, Министерството на отбраната може да започне работа по определяне и постигане на конкретни цели, като започне със създаването на нова стратегия на Пентагона за Арктика. Този процес трябва да се осъществи в координация с Конгреса, който е длъжен да съдейства за формирането и разпределението на бюджетните средства, които са заложени главно в годишния Закон за отделяне на средства за националната отбрана, тоест годишния бюджетен механизъм на Министерството на отбраната. Важно е да се отбележи, че мандатите за финансиране са определени гаранции, които помагат да се осигури стабилност. Разчитайки на тях, свързаните структури могат да разработват и прилагат свои собствени стратегии при същите условия. И тогава военните оперативни нужди и способности на Съединените щати в Арктика могат да бъдат реализирани, без да се засягат други глобални и национални мисии.
Превод: В. Сергеев