В сряда три руски десантни кораба влязоха в Балтийско море през Датските проливи. В момента те се намират в района на Гданския залив, пише Svenska Dagbladet.
Те включват два малки кораба проект 775, които могат да превозват до 25 бронирани превозни средства, и по-голям десантен кораб от клас Иван Грен, който може да превозва до 36 бронирани превозни средства. Шведските изтребители "Грипен", както и самолети от други страни, наблюдават тези кораби, дошли от Колския полуостров.
Микаел Клаесон, командир на оперативното звено на шведските въоръжени сили, не отговори на въпроса дали корабите са превозвали военни товари на борда. В същото време той отбеляза, че събитията от последните месеци – а именно натрупването на руската военна групировка на границата с Украйна – очевидно не са подобрили ситуацията по отношение на климата за сигурността за Швеция.
„В рамките на моите правомощия, аз до голяма степен съм отговорен за защитата на териториалната цялост и националния суверенитет на Швеция. На практика това означава наблюдение на ситуацията, моделиране на ландшафта за вземане на решения, както и осигуряване на възможност за укрепване на капацитета на оперативно важни места“, каза Клаесон.
От шведска гледна точка именно руският десант провокира промяната в нивото на бойна готовност.
„В това явление по своята същност няма нищо забележително, Русия е държава с излаз на море, като нас, така че тук не бива да отиваме твърде далеч. Предполагам, че когато обичайната картина се промени, аз също се адаптирам към новата среда с участието на военните части, с които разполагам“, добави той.
В същото време, според агенция TT, вече се забелязва повишена бойна готовност в Готланд, където войниците патрулират в град Висби.
„Ние предприемаме действия в няколко части на страната. Някои от тях са видими, на повърхността, докато други не са“, каза Клаесон.
Продължителността на тази „корекция на готовността“ ще зависи от климата на сигурността, каза той. „Непрекъснато оценяваме ситуацията в близкото ни регионално обкръжение. Ако се промени, към по-лошо или по-добро, тогава ще предприемем действия“, обясни висшият военен.
Микаел Клаесон обаче посочи също, че има нарастване на напрежението в региона на Балтийско море и то в дългосрочен план.
„Трябва да се помни, че през последните години се наблюдава доста силна промяна в броя и видовете единици в непосредствена близост до Швеция, както от руска страна, така и от други страни. Така че виждаме съвсем различно ниво на военна активност в Балтийско море, отколкото преди шест или седем години“, обобщи той.
Превод: ЕС
