На този кораб има българи и румънци, това са граждани на ЕС и Европа трябва да намери механизъм за разрешаването на проблема, допълни тя. Още утре Елена Йончева ще повдигне въпроса пред Европейската комисия по време на основния дебат в пленарната зала на Европейския парламент в Страсбург - за ситуацията в Близкия изток.
„Галакси лийдър“ е откаран до град Худейда на Червено море, който де юре е под контрола на ООН, но на практика се контролира от йеменските хути. Главната цел на хутите и лостът, който ще използват е нефтът, каза евродепутатът пред Дарик радио. През Суецкия канал минава две трети от нефта за Европа и контролът над морските пътища влияе на цената. С отвличането на кораба хутите показват, че може да използва своето стратегическо положение и да затрудни транспорта на петрола.
Европа е най-големият потърпевш от радикализацията на Близкия изток. Тя е и най-големият хуманитарен донор на Ивицата Газа. В същото време Европейският съюз загуби своето влияние, каза още Елена Йончева.
Евродепутатът обърна внимание на дискусиите в Европейската комисия (ЕК) за начина, по който трябва да се продължи или не с хуманитарната помощ за Газа. Според неофициална информация днес или близките дни предстои подобно обсъждане, а еврокомисарите са на различни позиции. Комисарят за съседството и разширяването Оливер Вархеи се готви да предложи допълнителни условия за предоставянето на следващия транш – да не достига до хора и НПО, които симпатизират на „Хамас“ и имат антисемитски възгледи. Тази позиция среща съпротива, съобщи Елена Йончева. Според вътрешна информация 11 европейски комисари считат, че такива условия не могат да се поставят и не могат да бъдат изпълнени. Евродепутатът припомни, че малко след нападението на „Хамас“ в Израел на 7 октомври Оливер Вархеи поиска Брюксел да спре напълно помощта за Газа, но срещу това възразиха върховният представител за външна политика Жозеп Борел и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.
Попитана за основните линии на разделение в ЕС за положението в Газа, Елена Йончева сподели, че в Брюксел от една страна нараства безпокойството за начина, по който Израел води операцията. Приемането от страна на Тел Авив на т.нар. съпътстващи жертви сред палестинците, които вече са хиляди. Тя припомни и изказване на президента на САЩ Джо Байдън, в който той призовава Израел да не превръща операцията в акт на отмъщение – грешка, която САЩ допуснаха след атентатите на 11 септември. Франция, Испания и Португалия настояват за прекратяване на огъня, докато Германия, Австрия и Великобритания, която вече не е част от ЕС – за паузи за хуманитарна помощ в Газа. В самата Франция крайната десница в лицето на Марин льо Пен не подкрепя действията на Израел. „Хамас“ е призната за терористична организация от ЕС и САЩ, но от Норвегия, например, не е. Различия има и в семейството на социалистите и демократите, които отразяват националните политики, коментира Елена Йончева. Тя припомни, че на заседанието в Малага, Испания неотдавна групата трудно прие общо становище за конфликта. Различия има и в останалите по-големи групи в Европейския парламент – ЕНП, „Обнови Европа“.
„Хамас“ не може да бъде унищожена напълно физически. Трябва да се премахнат причините за съществуването й, е позицията на Елена Йончева. Според нея пътят е чрез създаването на палестинска държава, която да съществува мирно редом до Израел.
На въпрос за ролята на Европа в международните отношения, Елена Йончева припомни, че през 2014 г. в Украйна, Франция, Германия и Полша бяха гаранти за мирния преход във властта. Но тези усилия се провалиха и последва гражданска война. През 2015 г. – гарант на Минските споразумения бяха отново европейски държави. Отново провал. Европа не е стратегически автономна, коментира тя. И днес, край на войната в Украйна може да бъде постигнат само чрез преговори между САЩ и Русия. Европа я няма.
Европа все повече губи своето влияние, според Елена Йончева. Когато през 1992 г. беше подписан договорът от Маастрихт, лидерите имаха амбицията, вярата, че този икономически и политически модел ще превърне Европа в самостоятелен геостратегически фактор и ще може да надделее над големите сили да отстоява своите интереси.
За по-малко от 20 години Европа загуби своята тежест.
През 2003 г. в Ирак Европа се съпротивляваше. Франция наред с други европейски държави отказа да участва в „коалицията на желаещите“. Много силна беше речта на външния министър Доминик дьо Вилпен в Съвета за сигурност на ООН, който предупреди какво ще се случи с Близкия изток и Европа, ако в Ирак бъде осъществена военна интервенция. И беше прав, каза тя.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/
