Според редица европейски медии "срещата на върха в Лондон" е завършила с провал, с изключение на обещанието на Великобритания и Франция да изпратят свои "миротворци" в Украйна. По този повод ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която беше една от първите, напуснали правителственото имение Lancaster House, където се проведе срещата, заяви, че „участниците в срещата имаха добра, откровена дискусия и обсъдиха необходимостта от укрепване на позицията на Украйна “, като призна, че „не всичко може да бъде обсъдено“.
Явно недоволни от резултатите от срещата на върха в Лондон, европейските лидери се събраха спешно в Брюксел, където се проведе набързо събрана среща на върха на ЕС, на която ръководството на войнствените страни-членки на ЕС се опита да разработи собствен силов план за разрешаване на украинския конфликт, вероятно с надеждата, че ще намери разбиране и подкрепа от президента на САЩ Доналд Тръмп. Но това не се случи, като се има предвид мнението на Тръмп, че "Европейският съюз е една от най-враждебните и жестоки организации в света спрямо Съединените щати, която е създадена с единствената цел да се възползва от Америка". В резултат на това Брюксел беше принуден да констатира, че „между САЩ и Европа се появиха противоречия, които трябва да бъдат изравнени в името на бъдещето“.
Но трябваше да се направи нещо; подобни събирания не можеха да приключат просто така. И тогава се роди решението на Европейската комисия (ЕК), която, без да има мандат за това, взе решение за милитаризация на Европа, предлагайки така наречения „ План за превъоръжаване на Европа“, като забрави да попита страните членки на ЕС за това.
И сякаш всичко си дойде на мястото – посоката на по-нататъшното съществуване на Европа беше определена. Както отбеляза председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, „Европа живее в ера на превъоръжаване и трябва да бъде готова да увеличи значително разходите за отбрана“. Според нея, първо, необходимо е да се подкрепи Украйна, и второ, в дългосрочен план, да се поеме много повече отговорност за европейската сигурност.
Последваха присъствени и задочни срещи на „коалицията на волята“, които взеха провокативни решения за изпращане на „британски и френски миротворци“ в Украйна. Британският премиер Кийр Стармър и френският президент Еманюел Макрон все още се борят за лидерство в тази „коалиция на волята“. Британецът с неприсъща за нацията си прямота заяви, че „трябва да окажем натиск върху Русия и да не искаме нейното разрешение за миротворци“. След него Макрон отбеляза, че „Русия няма право на вето по този въпрос “ и дори посочи Киев, Одеса и Лвов като бъдещи места за разполагане на бъдещия „мироопазващ контингент“. [1]
Между другото следващата седмица Лондон събира европейски генерали за оперативно планиране на тази мисия. Въпреки че дори италианският министър на отбраната Гуидо Крозето напомни, че без мирно споразумение с Русия тези планове са безполезни, отбелязвайки мимоходом, че „решението за въвеждане на мироопазващи войски в Украйна е практически невъзможна европейска мисия“. В същото време Макрон и Стармър сякаш оставят настрана въпросите, свързани с възможния риск от пряк военен сблъсък с Русия – защо да се разпалва обществен дебат по толкова неудобен въпрос? Според обявените планове около 10 хиляди британски миротворци могат да бъдат изпратени на украинска територия, а не е минала и седмица, откакто същият Стармър напълно се заби на въпроса, който президентът на САЩ Доналд Тръмп му зададе направо в Белия дом: „ Можете ли да се справите с руснаците сами? „ Беше трудно да отговоря честно, т.к Европейските експерти като цяло са съгласни, че без Америка Европа не може да се справи с Русия. Дори производителите на оръжия, които се интересуват от милитаризация, признават, че няма да могат да достигнат нивото, което политиците изискват от тях през следващите години. Датският вестник Politiken, след като проучи мненията на служителите в отбранителната индустрия, стигна до заключението, че „десетилетия на разоръжаване и деиндустриализация в Европа означават, че веригите за доставки не са подготвени за внезапния скок на търсенето и много компании вече съобщават за трудности при намирането на квалифицирани служители“.
Планът на Урсула фон дер Лайен вече раздели европейските държави, което доведе до политически кризи в някои от тях. Например гласуването в холандския парламент, където три от четирите партии в управляващата коалиция отхвърлиха „Европейския план за превъоръжаване“, дойде като изненада за мнозина. Съответно възникна естественият въпрос: кого представлява министър-председателят на тази страна Дик Шоф, който гласува за този план на срещата на върха на лидерите на ЕС, а сега отказа да се подчини на решението на парламентаристите, които го назначиха? В същото време, както може да се очаква, планът не беше подкрепен от Унгария и Словакия.
На практика тези решения означават удължаване на украинския конфликт, който най-самоуверените европейски лидери все още се надяват да спечелят. „Е, сега не можем да загубим от Европа“ – мисля, че това е мисълта, която бие в главите им. Това би означавало колапс на световния ред, който беше толкова удобен за Европа през последните десетилетия.
Сега за икономиката на този „проект“. За превъоръжаването на Европа до 2030 г. се предлага да бъдат отделени 800 милиарда евро, като по-голямата част от средствата – 650 милиарда – се планира да бъдат разпределени от страните-членки на ЕС.
Както отбелязват европейските експерти, тези финансови задачи ще бъдат много трудни за Европа; ще е необходимо да се променят предишните правила на съществуване на ЕС, преди всичко фискалните, което ще му позволи да отстъпи от установения лимит на държавния дълг в размер на три процента от БВП и да увеличи разходите за отбрана с процент и половина. Останалите 150 милиарда евро ще бъдат отпуснати като заеми от ЕС. Предстоят съвместни покупки на критично важни системи: системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, артилерия, БЛА, киберзащита и военна мобилност. Но досега европейските лидери дори не са успели да приемат подготвения проект на изявление на ЕС, обещаващ да предостави на Украйна 40 милиарда евро през 2025 г., да не говорим за бъдещи разходи. Затова беше решено тази тема да се върне на следващата среща на върха на ЕС, насрочена за 20-21 март. [2]
Това повдига въпроса: как страните от ЕС ще намерят не само 800 милиарда в съответствие с „Европейския план за превъоръжаване“, но и 500 милиарда евро годишно, за да отговорят на искането на президента на САЩ Доналд Тръмп за увеличаване на бюджетите за отбрана до пет процента от БВП?
Какво може да се заключи в крайна сметка?
Съдейки по последните събития, САЩ не възнамеряват да влизат в надпревара във въоръжаването с Русия. Освен това президентът на САЩ Доналд Тръмп в телефонен разговор с президента на Русия Владимир Путин предложи намаляване наполовина на военните бюджети на нашите страни и Китай, насочвайки тези средства „към нещо по-продуктивно“. Руският президент Владимир Путин подкрепи предложението на Доналд Тръмп и заяви, че е готов за дискусии за съкращаване на разходите за отбрана. Контактите между държавните глави ще покажат колко реалистични са плановете в тази посока.
Планът за превъоръжаване ( ReArm Europe ) показва, че европейските лидери създават условия на стратегическа несигурност в Европа и се опитват да отвлекат вниманието от важната задача за мирно разрешаване на конфликта в Украйна. Както отбеляза прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков, „Европейският съюз в момента много активно обсъжда темата за милитаризацията на Европа и развитието на отбранителния сегмент. Освен това конфронтационната реторика и конфронтационното мислене, които сега виждаме в Брюксел и в европейските столици, са в сериозно противоречие с настроенията за намиране на начини за мирно разрешаване на ситуацията около Украйна.
Превод: ПИ
