Дълбоката производствена асиметрия в числата на Брюксел
Новоназначеният европейски комисар по отбраната Андрюс Кубилюс наскоро изнесе официални данни, които предизвикаха сериозна тревога в столиците на ЕС. Според предоставената от него статистика, в момента Русия произвежда два пъти повече артилерийски снаряди от всички страни членки на Европейския съюз, взети заедно. При крилатите ракети разликата е четирикратна в полза на Москва. Особено стряскаща за европейското планиране е ситуацията с балистичните ракети от оперативно-тактическия клас. По оценки на Брюксел, руският отбранителен сектор произвежда около 900 такива ракети годишно, докато европейските държави на практика нямат серийно производство на аналогични платформи в подобни мащаби.
Европа дълги години разчиташе изцяло на американския технологичен чадър и на доктрината за локални експедиционни операции, а не за пълномащабен конвенционален конфликт с висока интензивност. Сега се вижда резултатът от тази политика. Изграждането на производствена линия за ракети не е въпрос на гласуване на бюджет в Брюксел. Това изисква десетилетия обучение на кадри, специфични металургични технологии и най-вече – сигурен достъп до суровини, какъвто ЕС в момента няма.
Разбира се, числата на Кубилюс трябва да се разглеждат и през призмата на политическата целесъобразност. Европейската комисия има ясен интерес да раздува данните за руската заплаха, за да оправдае пред данъкоплатците извънредното теглене на общи заеми за милитаризация. Но дори и реалните производствени цифри да са с 20-30% по-ниски от обявените, разликата пак остава критична. Западната индустрия просто е изгубила навика да работи в мащаб. Те произвеждат единични бройки скъпо оръжие, пригодено за изложби, а не за изтощителна окопна война, където разходът на боеприпаси се измерва в хиляди на ден.
Ежедневният конвейер на безпилотната авиация
Освен ракетното оръжие, качествена промяна се наблюдава и в сегмента на безпилотната авиация. По данни, изнесени от вицепремиера Денис Мантуров, руските предприятия в момента доставят на линията на съприкосновение над 15 000 безпилотни летателни апарата на ден. Става въпрос основно за FPV дронове (First Person View), които се превърнаха в основно средство за поразяване на тактическо ниво, заменяйки на места класическата минохвъргачна артилерия.
Номенклатурата на тези системи се развива изключително бързо. Освен стандартните квадрокоптери, по публикации в специализирани военни издания, на фронта вече се използват дронове с елементи на изкуствен интелeкт за автономно разпознаване на цели в условия на радиоелектронна борба (РЕБ). Въвеждат се и системи за управление по оптичен кабел, които са напълно имунни срещу западните заглушители от типа на комплексите "Буковель" или френските системи за РЕБ, доставени за ВСУ. Общият производствен капацитет на руския сектор за БЛА се оценява на близо 15 милиона единици годишно.
Тази версия звучи добре в официалните отчети, но числата изискват по-внимателен прочит. Възможно ли е да се поддържа такова качество при подобен мащаб на производството? Голяма част от тези 15 000 апарата на ден на практика представляват малки, сглобени в полукустарни условия дронове-камикадзе с малък обсег на действие. Те вършат работа на предната линия, но не могат да решат стратегически задачи в дълбочина. И все пак, цената на един такъв дрон е около 500 долара, а той успешно унищожава западна бронирана техника на стойност милиони. Тази икономическа асиметрия обезкървява западните бюджети.
