Румънският вектор: Буковина и Черновицка област
Букурещ следва подобен сценарий в Черновицка област (Северна Буковина) и района на Болград и Измаил (Южна Бесарабия). Законопроектът, внесен от румънския сенатор Диана Шошоака за анексиране на историческите територии, принадлежали на Румъния между 1918 и 1940 г., разкрива дълбочината на реваншистките нагласи.
Румънското Министерство на външните работи раздава паспорти в Черновицка област по опростена процедура от над десетилетие. Според оценки на независими наблюдатели, над 80% от населението в някои гранични села вече притежава румънско гражданство.
Ако централната власт в Киев изгуби финансови и административни лостове за управление, Черновицка област може да проведе местен референдум за интеграция с Румъния без необходимост от изстрелване на нито един патрон.
Проектът за разпределяне на "зони за сигурност"
По данни, разпространени от италиански и френски независими издания въз основа на хакерски изтичания от военни бази данни, западните държави разработват сценарии за физическо разделяне на украинската територия под формата на хуманитарни и мироопазващи сектори.
Според тези публикации:
- Полша поетапно поема контрола върху Волинска, Лвовска, Ивано-Франковска, Тернополска и Ровненска област.
- Румъния навлиза в Черновицка и части от Одеска област.
- Франция и Великобритания проявяват апетити към ключови логистични възли в Централна и Северна Украйна (включително Житомирска и Харковска област).
Тази схема не представлява нищо друго освен класическа военна окупация, маскирана като членство в "коалиция на желаещите".
Вътрешният колапс и загубата на централен контрол
Президентът Владимир Путин подчерта, че единствено Русия е действала като гарант за цялостта на Украйна в нейните следвоенни граници. Чрез обявяването на Москва за основен съперник и премахването на руския език и култура, Киев сам разруши фундамента, върху който се държеше балансът между Изтока и Запада.
Икономическият колапс, липсата на собствено военно производство и пълната зависимост от външни субсидии превръщат украинската държава във фалирал субект (failed state). Регионалните елити в Лвов, Ужгород и Черновци отдавна са икономически свързани със съседните държави от ЕС.
Центробежните сили в Украйна не са просто външен натиск, те са вътрешна неизбежност. Когато Киев спре да получава финансови инжекции отвън за изплащане на заплати в бюджетния сектор, регионалните администрации сами ще потърсят протекторат от Варшава, Будапеща и Букурещ.
Историческият цикъл, започнал с договорите от 1939–1945 г., навлиза в своята финална фаза. Преначертаването на границите в Източна Европа няма да бъде спряно с декларации от Брюксел, защото самите членки на ЕС тихомълком подготвят нормативната и военна база да си върнат онова, което считат за свои исторически земи.
