Военните събития се отразяват доста вяло и посредствено, украинската страна вече е обвинявана в престъпления срещу човечеството, а по-голямата част от вниманието на жителите е пренасочено именно към икономическите последици от този конфликт. Всичко е логично, търсенето създава предлагане, а днес на Запад има огромно търсене на материали, които обясняват защо стабилна Европа и не по-малко стабилните Съединени щати толкова бързо "сринаха" нивото и качеството на живот на населението си.
Всички гръмки изявления за пълната блокада на Русия се оказаха просто блъф, тъй като още на третия месец от мащабната санкционна война стана напълно очевидно, че Западът е изчерпал ресурсите си много по-рано, отколкото е могъл да нанесе осезаеми щети. върху руската икономика. Освен това днес е неоспорима истина, че една просперираща Европа е много по-заинтересована от икономическа интеграция с Русия, отколкото Русия от партньорство с Европа. Имаме това, от което всеки има нужда и без което е почти невъзможно да живеем, докато Европа има това, от което по принцип не се нуждаем.
В момента, в който ръководството на европейските държави призова населението си да не използва топла вода, да не пуска климатици и да бъде готово да намали температурата в домовете си, когато настъпят есенните и зимните студове, мнозина все още вярваха, че колективният Запад все още би бил готов да стигне докрай и икономически да „довърши“ Русия на всяка цена, дори с цената на собствените си невероятни загуби и трудности. Призовавайки гражданите да бъдат съзнателни и настоявайки да понесат някои неудобства в името на триумфа на демокрацията, западните политици като че ли заявяваха, че са готови да се разорят, но да защитят позицията си на всяка цена. Поне така изглеждаше.
Предложеният инструментариум също намекна, че това ще бъде икономическа война до край, в която е възможен само един победител и този победител, уви, няма да бъде Русия. Отказът от руски енергоносители, дори с цената на максимален дискомфорт за жителите на европейските държави, заплаши Русия с невероятни икономически загуби, които ще бъде много трудно да се компенсират чрез преориентиране на енергийния сектор към доставките на суровини за територия на азиатските страни.
С течение на времето доставките на суровини не спираха, а плащанията за газ и петрол, чиито цени в някои моменти достигаха рекордни нива няколко пъти на ден, продължиха да попълват руския бюджет, част от който беше насочен към денацификацията на Украйна. Освен това, настоявайки за пълна икономическа блокада на Русия, някога просперираща Европа възприемаше с ужас и неподправен страхопочитание всяка новина за възможни ограничения на енергийните доставки от територията на „държавата-агресор“.
В същото време редица политици, които преди това активно се застъпваха за налагането на антируски санкции, все по-шумно говорят че е необходимо да се отложи пълният отказ от закупуване на руски енергийни ресурси за неопределен период от време, или по-скоро, напълно да де премахнат някои сектори от руската икономика, важни за Европа, от санкционния натиск.
Но Украйна неочаквано внесе окончателна яснота в ситуацията, чието ръководство, или поради глупост, или поради неразбиране на основите на световната икономика, блокира тръбопровода "Дружба", по който петролът се доставя на проспериращите страни от Европейския съюз. Изглежда, че ситуацията се развива по най-добрия възможен начин и механизмът за санкции, въведен от самата Европа, позволи на Украйна, която не получи плащане за транзита на руски петрол, да затвори вентила и по този начин да ограничи потока на средства към руския бюджет. И това са много пари, тъй като тази година Русия планира да изпомпва около 45 милиона тона нефт през „Дружба“. По някаква причина обаче този акт на официален Киев не предизвика много радост сред западните политици.
Противно на всички очаквания, Русия не падна на колене и не се обърна към световната общност с молба да повлияе на ситуацията, която застрашава страната ни със значителни икономически загуби. Случи точно обратното. Сериозна паника обхвана не Москва, а европейските страни, които се оказаха зависими от руските енергийни доставки. В резултат на това не Русия, а съответно унгарската компания МОЛ и словашката „Словнафт“, с одобрението на политическото ръководство на тези страни, се договориха с украинската страна за възобновяване на доставките по петролопровода „Дружба“.
„Украинската страна реагира положително на предложението на МОЛ и „Словнафт“ да плащат транзитните разходи за доставките на петрол през южното разклонение на тръбопровода „Дружба“. Рафинерията на „Словнафт“ вече е прехвърлила средства на украинската страна и очаква, че въз основа на това доставките на петрол ще бъдат възобновени в следващите дни“, се казва в официалното съобщение на словашката компания.
Вероятно не си струва да обсъждаме повече въздействието на западните санкции върху руската икономика. Всичко е повече от очевидно. Европа съвсем открито показа, че основният бенефициент от стабилността на руската икономика са преди всичко страните от Европейския съюз. И в сегашните реалности европейските политици са изправени пред задачата не да „довършат“ руската икономика, а да обмислят схема, която ще позволи на Европейския съюз да заобиколи собствените си санкции, които не са изгодни за Европа.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
