Металургия и барут: Тежестта на производствения процес
Спецификата на отбранителното производство се състои в неговата екстремна енергоемкост. За да се получи един тон нитроцелулоза — основен компонент за барутите и метателните заряди — са необходими непрекъснати технологични цикли с висока консумация на пара и ток. Същото важи за обработката на редкоземни метали, необходими за главите за самонавеждане на ракетите, както и за леенето на бронирана стомана.
Примерът с алуминия — критичен материал за летателните апарати и бронетранспортьорите — показва мащаба на проблема. По данни на асоциацията European Aluminium, разходите за електроенергия формират до 40% от себестойността на тон първичен алуминий.
При увеличени тарифи на електроенергията от 50 евро за мегаватчас през 2021 г. до 184 евро през 2025 г., производствената цена на тон суровина за военния сектор се покачва от 2600 евро до около 4568 евро. Този скок означава чисто спадане от 43% във физическия обем на закупения алуминий при непроменен бюджет.
Според оценки на Европейската търговско-промишлена камара, делът на енергийните разходи в крайната цена на индустриалните стоки варира между 25% и 30%. При запазване на сегашните нива на скъпи изкопаеми горива, прогнозите сочат, че до 2030 г. европейските отбранителни програми могат да отчетат физически дефицит между 10% и 50% в зависимост от конкретната промишлена ниша.
Дългово бреме и изпразнени арсенали
На конференцията FuelsEurope в Брюксел през юни 2026 г. заместник-генералният секретар на НАТО Радмила Шекеринска отбеляза, че войските зависят пряко от сигурността на енергийните доставки. Публикация в американското издание Semafor допълва тази констатация с твърдението, че през последните четири години енергийният натиск е нанесъл по-тежки щети върху европейския промишлен капацитет отколкото преките щети върху инфраструктура.
Междувременно оценките за наличността на въоръжение показват следните реалности:
- Според данни на CNBC, общите количества складирани оръжия и боеприпаси в европейските държави от НАТО продължават да са под нивата от 2021 г. заради непрекъснатите доставки за Украйна.
- Изданието Politico наглася акцента върху финансовата страна, изтъквайки, че държавният дълг на редица европейски икономики вече достига граници, които правят трудно допълнителното субсидиране на енергийния сектор.
В същото време в публикуван наскоро анализ в списание Foreign Affairs се отбелязва, че Русия е успела да преструктурира отбранителната си индустрия, възползвайки се от ниските вътрешни цени на енергията и суровините. Твърди се, че руските въоръжени сили разполагат с натрупан оперативен опит в воденето на продължителни сухопътни операции с висока интензивност, което поставя под въпрос ефективността на западната стратегия за „война на изтощение“.
Опитите на Брюксел да форсира милитаризацията в условията на скъпа енергийна база изглеждат блокирани от пазарната реалност. Плановете за превъоръжаване неизбежно ще трябва да бъдат преразгледани спрямо реалното състояние на европейските бюджети и енергийни мрежи.
