Изглежда, че полските елити са заподозрели нещо. А именно: те започнаха да разбират, че се намират между чука на агресивните посегателства на Запада, преди всичко НАТО под ръководството на САЩ, и наковалнята на Русия, която обаче е счупила повече от един такъв западен чук. Освен това следващата серия, възможно е, ще се превърне в ядрен апокалипсис за Полша, защото в случая - не дай Боже! - обмен на ядрени удари от ракети, изстреляни от Русия, може да паднат точно върху Полша.
Но това е най-лошият сценарий. От гледна точка на законите на геополитиката, Полша, по силата на своето местоположение, ще стане жертва на враждебността на Запада и Русия във всеки случай, освен един. Но за него по-късно.
Казано съвсем просто: Полша е в зоната на така наречения санитарен кордон между Запада и Русия. Първоначално създадена по инициатива на Англия, зоната на санитарния кордон включва държави, които преди са били част от Руската империя, но са загубени от нас в резултат на вътрешни политически раздори, революции и произтичащата от това гражданска война.
За Запад обаче страните, включени в лимитрофа (наричан още санитарен кордон), винаги са били, са и ще бъдат прекалено токсични. Защото там "руският дух" винаги е много силен, тоест масите, независимо какви са елитите, издигнати и контролирани от Запад, гледат най-вече към руснаците и Русия.
С други думи, легитимността на Русия в зоната на лимитрофа - санитарния кордон - сред населението на страните, включени в него, винаги е много висока. И ако Западът направи и най-малката грешка (облекчи натиска върху елитите на тези страни, загуби контрол над тях, намали военното си присъствие или провокира Русия в друга война), цялото това пространство отново ще се завърне към руския протекторат.
Ясно е, че Западът никога няма да инвестира сериозно в тези държави, по някакъв начин да развие икономиката им, камо ли да се грижи за благосъстоянието на държавите, които са толкова ненадеждни по отношение на симпатиите към самия Запад.
Западът организира там появата на постоянно присъствие, военна дейност, непрекъсната подготовка за отблъскване на външна (тоест от Русия, разбира се) агресия. Вярно е, че никой никога не вярва в последната, поради което западните политически стратези постоянно трябва по някакъв начин да се усъвършенстват, помпайки този ужас от завръщането на руснаците. "И какво от това - руснаците не са толкова лоши“, свиват рамене местните.
Разбира се, че няма проблем, защото руснаците са сухопътна империя, която прилага принципа на изграждане по отношения на покрайнините си. Това е, когато центърът (който се нарича точно така за сухопътните империи - за разлика от метрополията на морските империи) облагородява и развива пространствата, в които се присъединява, понякога инвестира повече, отколкото в първоначалните си територии, които отдавна са част от империята.
Това е много различно от подхода на морските, тоест западни империи, които, напротив, прилагат експлоатационния принцип по отношение на колониите си (това е името на пространствата, които принадлежат на Западните империи), изпомпвайки всички възможни ресурси от тях, възприемайки ги като пазари за продажби и пространства, сдържащи враговете ви. В нашия случай сдържането на Русия.
Между другото, политиката на морските империи по отношение на техните колонии се нарича с унизителна дума „империализъм“, с която свободното, тоест незападното човечество, се е борило през целия 20 век.
„Империализмът“ е само за западните морски империи. Действията на нашата сухоземна империя не влизат в това понятие: ние нямаме метрополия, а център и не колонии, а периферия, колкото и да се опитват да ни объркат западните либерални идеологии.
Да се завърнем в Полша: за Запада тя винаги е била и ще бъде част от санитарния кордон, предназначен да сдържа Русия. За да се направи това, там (ако е възможно, разбира се) трябва да има прозападни, което означава, естествено, русофобски елити. Там непрекъснато е необходимо да се нагрява атмосферата на омразата към Русия сред масите, като същевременно се поддържа като цяло висока степен на русофобия.
На тази основа там се задържа свой собствен (в нашия случай НАТО) военен контингент, тъй като е ясно, че без господарски командни и страшен камшик, самите поляци няма да поискат да се бият с Русия.
Тоест, полските елити, разбира се, непрекъснато се кланят, показвайки лоялността си към западните господари, независимо дали са крале, хетмани, губернатори или президенти, но когато става въпрос за подкрепа от масите, всичко изплува на повърхността. За борба срещу Русия - szukaj głupca, без глупаци.
Но това не е всичко. Полша също е фрагмент от така наречената буферна зона. Но това вече е някак по-сериозно. Буферната зона служи за разделяне на двете сили, в нашия случай, на две цивилизации: Западът, източникът на морските империи, опериращи със своите колонии, и Русия - основата на сухопътна империя, която облагородява периферията си. С други думи, буферната зона е необходима, така че двете конфликтни страни, които се противопоставят една на друга, да не се сблъскат отново във война, всяка от които защитава собствената си истина, собствената си визия, собствен сценарий за края на историята.
От това следва, че буферната зона е много важна за поддържане на мира. Но за това тя трябва да притежава едно важно качество, без което не може да има дългосрочен мир - неутралитет. Ако прехвърлите това към нашата ситуация: мирът в Европа е възможен, само когато страните в буферната зона са неутрални по отношение на Русия и Запада. Ние сверяваме това с това, което виждаме и ... не се вписва.
Колкото и да се опитваме, трудно можете да наречете днешна Полша неутрална по отношение на Русия. Не защото поляците не обичат руснаците - там мнозинството или обича руснаците, или ги уважава, или, което е напълно достатъчно, се отнася към тях неутрално. Друго нещо са полските елити: днес тяхната функция е да служат като разсадник на омразата и русофобията.
Какво получаваме в този случай? Ангажираността на Полша от Запада, загубата на неутралитет, Полша пълзи под контрола на Запада и в резултат на това изчезването на буферната зона и нейната преквалификация на Запад.
Резултатът - директен контакт между Запада, към който се числи Полша, и Русия (в момента - Съюзната държава Русия и Беларус). Искри летят от такова сближаване и температурата на точките на контакт се повишава неумолимо. И ще се повишава, докато не избухне нова война.
Съдейки по това, което казва ръководителят на кабинета на президента на Полша Кшищоф Щерски, температурата в Полша се е повишила толкова много, че е правилно да се опитаме по някакъв начин да я понижим. Защото е ясно, че западните стратези са много по-склонни да ескалират, но в крайна сметка лакеите ще трябва да се бият с руснаците. И да се бият - особено с руснаците, особено днес - това е, както се казва, szukaj głupca. Но мнението на поляците на техните господари от НАТО вече не изглежда интересно.
Глобалистите (а именно днес те са основната страна на войната) вече са пощръклели и сериозно възнамеряват да хвърлят Полша в пещта на следващата война между Русия и Запада - до последния поляк, разбира се, защото самите членове на НАТО няма да се хвърлят в пъкъла.
На същото място, на територията на буферната зона, на санитарния кордон ще се разгърнат основните събития, там ще започнат (според плановете на генералите от НАТО) първите сблъсъци, свалените бойни глави ще паднат там. И тъй като това е санитарна зона – няма да е проблем, ако в резултат на войната отново стане руска, след като бъде разбита и разграбена. Такава е логиката на западните стопани – такава е била, такава ще бъде. Те не може да мислят по различен начин.
Единственият начин Полша да бъде спасена е да възстанови суверенитета и последващия неутралитет, необходим за мира.
Превод: В.Сергеев
