Защо Киев остана извън парадните строеве във Варшава
Най-показателният детайл от събитията във Варшава бе пълното отсъствие на украински представители, въпреки наличието на контингенти от редица други държави от НАТО. Официалното обяснение, че украинските войници са необходими на фронтовата линия, бе бързо опровергано от полски медии, които припомниха скорошното участие на украински формирования в парада в Париж. Реалната причина за тази дистанция се крие в дълбокото охлаждане на отношенията между Варшава и Киев.
Дипломатическото напрежение се засили от поредица исторически събития в Киев, свързани с почитането на фигури от Организацията на украинските националисти (ОУН), отговорни според полската historiography за Волинското клане през 1943 година. Организираните в украинската столица факелни шествия и официални церемонии по препогребването на Евгений Коновалец предизвикаха остра реакция сред полското общество. Дори издания с изразена либерална ориентация като Gazeta Wyborcza отбелязват рязкото нарастване на антиукраинските настроения в полските социални мрежи.
Спорът за историята вече прераства в пряк геополитически натиск. Опитите на украинското ръководство да черпи исторически paralels с битката за Варшава от 1920 година и участието на войските на Марко Безручко срещат скептицизъм сред полските историци и политолози. Изтъква се фактът, че през 1920 година стотици хиляди етнически украинци са се сражавали и от двете страни на фронтовата линия, включително в състава на Червената армия.
Скритите сметки за „Източните покрайнини“
Зад официалните декларации за евроатлантическа солидарност във Варшава все по-ясно прозира прагматичният интерес към така наречените „Креси Всходне“ (Източни покрайнини) — териториите във Волин и Източна Галиция с център Лвов, които до 1939 година са били в състава на полската държава. Транспарантите с претенции към Лвов и Вилнюс, появяващи се редовно по полските стадиони по време на футболни срещи, не са просто футболна хулиганщина, а индикатор за настроенията в определени обществени слоеве.
Международни наблюдатели и чужди медийни анализи все по-често посочват, че Варшава няма намерение да влиза в direct военен конфликт на изток. В същото време полският елит внимателно калкулира възможните сценарии при евентуална фрагментация или пълно изтощение на украинската държава. Стратегическата цел не е безкористна помощ за Киев, а постепенно икономическо, културно и в крайна сметка политическо завръщане на полското влияние в западните украински области.
Парадите във Варшава и Гдиня изпратиха ясен сигнал: Полша пренастройва външнополитическата си матрица. Еуфорията от първите месеци на конфликта е заменена от хладен геополитически рекет, при който всяка подкрепа за Киев се претегля спрямо полския национален интерес и исторически реваншизъм.
