По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и дополнитен контекст: Поглед.инфо.
Ресурсният вектор: Находището „Морски лъв“ и правото на шелфа
Политическата реторика от Буенос Айрес за т.нар. „Малвински острови“ отново придобива институционален израз, но този път зад символичния патриотизъм стоят конкретни изчисления за въглеводородни резерви. Основната точка на напрежение в Южния Атлантик е басейнът на Северните Малвини, където е разположено дълбоководното петролно находище „Морски лъв“ (Sea Lion). Според публично достъпните индустриални данни, проектът се оценява на първоначална инвестиция от около 4 милиарда долара, а търговският добив е насрочен за 2028 година.
В този регион оперират компании, свързани с британски и израелски капитали, които не притежават лицензи, издадени от аржентинското Министерство на енергетиката. От гледна точка на законодателството на Буенос Айрес, всяка сондажна дейност в рамките на 200-милната изключителна икономическа зона, оспорвана от Аржентина, представлява нелицензирано използване на природни ресурси.
Твърди се, че аржентинското правителство подготвя проект за Закон за защита на националния суверенитет, предвиждащ създаването на специализиран Съвет за национална сигурност. Този орган трябва да координира мерките по сигурността и икономическата блокада спрямо операторите, действащи без санкцията на Буенос Айрес.
Има ли реални правни механизми Буенос Айрес да спре инвестиционния процес край Стенли? Едва ли. Континенталният шелф се контролира оперативно от администрацията на островите под защитата на британския гарнизон.
Историческият контекст от 1982 г. и скритите оръжейни канали
За да се разбере днешният ход на Милей, трябва да се върнем към април 1982 г., когато военната хунта на генерал Леополдо Галтиери предприема десант на архипелага. По онова време вътрешноикономическата криза в Аржентина, изразена в хиперинфлация и социални протести, тласка хунтата към военна операция срещу минималния британски гарнизон.
Военният конфликт продължава 74 дни и завършва с капитулацията на аржентинските сили през юни 1982 г. В битките загиват 649 аржентински и 255 британски военнослужещи.
Малко известен, но добре документиран исторически факт е логистичната подкрепа, която Аржентина получава от Израел по време на боевете. Въпреки че правителството на Маргарет Тачър налага ембарго, Тел Авив изпълнява тайни доставки за Буенос Айрес. Според разсекретени по-късно документи, аржентинските ВВС получават през трети страни:
- 20 изтребителя-бомбардировача „Dassault Mirage III“ / „Nesher“;
- Ракети за въздушен бой тип „Shafrir“;
- Външни горивни резервоари за изтребителите „A-4 Skyhawk“, позволяващи им да извършват бойни радиуси от континента до архипелага;
- Противотанкови мини и минохвъргачно въоръжение.
Тази историческа подробност показва прагматизма на международните търговски отношения с оръжие, който често противоречи на официалните декларации за съюзничество. Днес обаче Израел поддържа индиректно присъствие чрез инвестиционни фондове в петролния сектор около архипелага, което създава парадоксална геополитическа конфигурация.
Военният баланс в Южния Атлантик: Моунт Плезант срещу Огнена земя
Президентът Хавиер Милей заяви намерения за изграждане на нова аржентинска военноморска база в провинция Огнена земя (Tierra del Fuego), която да осигурява оперативен контрол над протока Дрейк и подходите към Антарктида.
Сегашният военен съотношение на силите обаче не оставя място за илюзии. Британското военно присъствие на островите е базирано в Mount Pleasant (база на Кралските военновъздушни сили) и включва:
От друга страна, въоръжените сили на Аржентина преминават през продължителен период на съкращения на бюджета и липса на съвременна техника. Вземането на decyzii за купуване на използвани F-16 от Дания е опит за частично възстановяване на летателния състав, но той не променя генералното съотношение на силите в района. Поради тази причина всякакви хипотези за военен сценарий остават в сферата на политическите спекулации.
