„Многобройни делегации на крайнодесни групи от цял свят пристигат в Хонконг, съобщава Global Research , “за да се присъединят към бунта срещу Пекин, по време на който сепаратистите атакуват полицията с коктейли Молотов от катапулти и вече са изгорили няколко души живи “. Екстремистките групировки и прозападните опозиционни лидери в Хонконг, според канадската публикация, "тясно се координират с консервативни политици във Вашингтон като Марк Рубио и Стив Банън", основните лобисти на политиката за санкции срещу Китай. Въпреки това, много западни медии продължават да представят насилието в Хонконг като мирен протест.
Зад дима от пиратките по улиците на Хонконг не винаги е ясно какво се случва. Може да се твърди, че резултатите от областните избори в Хонконг, незначителни за голямата политика на Пекин, където 17 от 18 избирателни района са гласували за прозападни либерали - категорично не са официален Пекин. Че „мълчаливото мнозинство“ от хонконгските хора, изпитали вкуса на живота под управлението на британците, не искат да заменят свободите си за „комунистически режим“. Достатъчно е обаче да се отклоните малко от остарелите клишета, тогава можете да видите, че „мълчаливото мнозинство“ играе заедно със собствениците на криминалния капитал, избягали в Хонконг от континентален Китай, на които присъдата вече е подписана в родината им. Че хонконгската офшорка се е превърнала в най-голямата „пералня” на Югоизточна Азия. Ако този град не беше една от най-натоварените точки на световния търговски кръстопът, никой нямаше да похарчи и цент за „демокрация“ за китайците в Хонконг.
За комплекса от мерки, подготвени от Пентагона за установяване на контрол върху тази част на света, разказва списание The Diplomat. Плановете за военно развитие бяха оповестени от подполковник Мат Тузел, офицер от ВВС, отговарящ за националната сигурност в Института “Хувър”. Според подполковника САЩ възнамеряват да създадат своите центрове с развити транспортни мрежи на Марианските острови, Палау във Филипинското море и самите Филипини. Това означава, че скоро водите на Жълто, Източнокитайското и Южнокитайското море, както и цялото западно крайбрежие на Китай, ще бъдат пред очите на американските самолетоносачи. Че ракетите “Томахоук” ще могат да стигнат до китайското крайбрежие, включително до редица китайски военни съоръжения - от град Саня на остров Хайнан с базата му за подводници до Шанхай.
Сега две американски въздушни бази в Южна Корея заплашват КНДР, но това не е достатъчно за Вашингтон. Шест американски военни бази в Япония също не са достатъчни. Американците също нямат достатъчно дълги писти на островите Палау и Ангуер във Филипинското море. "Базите в Палау и Марианските острови", пише подполковник Тузел, "ще позволят на САЩ да осигурят линии за комуникация от Филипинското море до ключовите обекти от интерес за САЩ в Тайван и Окинава. Освен това, ако Филипините засилят връзките с КНР, базите в Палау ще защитят американския западен фланг, включително линиите за комуникация между Марианските острови, Окинава и Тайван. "
В това описание е очертан план за въвеждане в Югоизточна Азия на контрол на въоръжените сили на САЩ. Действията на американските ВВС, разчитащи на военни бази по периметъра на границите на противника, бяха същите през годините на Студената война срещу СССР. Сега САЩ възнамеряват да приложат този опит в Китай. Пентагонът смята, че от 570 китайски ракетни установки - от къс и среден обсег до междуконтинентален - само 80 могат да стигнат до Гуам (в архипелага на Марианските острови) или Палау (република във Филипинско море).
А Филипините са идеално място за американските въздушни бази в Югоизточна Азия, а президентът Родриго Дутерте е най-неудобният президент за САЩ в региона заради ориентацията му не към Вашингтон, а към Пекин. Загубили военноморската си база “Субик Бей” и въздушна база “Кларк” при президента Дутерте, САЩ чакат 2022 г., когато във Филипините ще бъде избран нов президент.
Ако плановете на подполковник Тузел са взети от работните маси на Министерството на отбраната на САЩ, според The Diplomat, тогава в разгръщащата се „голяма игра” бунтовниците в Хонконг ще бъдат спусъкът на световната конфронтация, която ще започне в Югоизточна Азия.
Превод: В.Сергеев
