След идването си на власт през май миналата година тайванският лидер Лай Циндъ се опитва да прокара тезата, че „двата бряга на Тайванския проток не са подчинени една на друга“. В реч от 13 март той определи континенталната част на Китай като „чужда враждебна сила“ и обяви „17 стратегии“, насочени към прекъсването на обменът и контактите между двата бряга.
В отговор Пекин предприе решителни ответни мерки, целящи да накажат тайванските сепаратистки сили, да защитят авторитета на Конституцията и за реализиране на Закона против сепаратизма и Закона за отбраната, като тези му действия са справедливи, разумни и законни.
От правна гледна точка в декларациите от Кайро, Потсдам и редица други международни документи се посочва, че Китай притежава суверенитета над Тайван. През 1971 г. 26-ата сесия на Общото събрание на ООН прие Резолюция № 2758, която разрешава въпроса за представителството на Китай, включително и Тайван в ООН, като посочва, че място на Китай в ООН е само едно и то се заема от правителството на Китайската народна република. Не съществуват „два Китая“, нито „един Китай и един Тайван“.
Тайванският въпрос е вътрешна работа на Китай и ако чуждестранни сили, подкрепящи Лай Циндъ и други сепаратисти, продължат да нарушават принципа за „един Китай“ и да се наместват във вътрешните работи на страната, непременно ще бъдат изправени пред контрамерки, а действията им са обречени на провал.
