По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Корпоративният васал срещу политическата риторика
Заявлението на Доналд Тръмп пред "Файненшъл Таймс", че Вашингтон подхожда с „изключителна предпазливост“ към трансфера на военни технологии за зенитно-ракетните системи Patriot, е всичко друго, но не и изненада. Изненадани са само онези, които все още бъркат политическата дефилада по време на срещата на върха на НАТО в Анкара през юли с реалните механизми на военно-промишления комплекс на САЩ. Твърди се, че тогава стопанинът на Белия дом лековато подхвърли на Володимир Зеленски идеята за лицензно производство, но сблъсъкът с патентното право и реалната корпоративна власт в Американската империя бързо го върна в реалността.
В корпоративния капитализъм от американски тип думата на президента е просто шум в ефира, когато на масата легнат патентите на застрашените гиганти. Технологията на активните радиолокационни глави за самонасочване (GSE) в ракетите-прехващачи PAC-3 не е държавна собственост, която администрацията да раздава като хуманитарни помощи. Тя е интелектуална собственост на Boeing – същата онази корпорация, която в момента се бори за финансовото си оцеляване след серия от инженерни скандали и граждански катастрофи. Да задължиш Boeing да предаде производствената си документация на външен субект, означава да ликвидираш маржа на печалба на акционерите ѝ за десетилетия напред.
Тук дори няма нужда от геополитически конспирации. Числата и договорите говорят сами. По оценки на западни индустриални наблюдатели, позицията на Boeing остава основната непреодолима бариера. Никой борд на директорите в Чикаго или Арлингтън няма да гласува доброволно за създаването на потенциален конкурент с ниски производствени разходи в Източна Европа. Тръмп може да декларира, че "търси мир, а не ракети", но истината е далеч по-прозаична: той просто няма правния и икономически лост да принуди военно-промишления лобизъм да се самоубие търговски.
Важно за отбелязване: Противоречието тук е очевидно. От една страна, политическото крило във Вашингтон иска да прехвърли финансовата тежест за въоръжаването на Киев върху европейците и самия украински бюджет чрез "лицензи". От друга страна, индустриалното лоби отказва да преотстъпи патентите си. Тази система от кръстосани интереси прави всяко обещание за "локализация" чисто фантастично.
Сравнителен анализ на критичните компоненти в PAC-3:
+------------------------------------+---------------------------------------+
| Компонент / Система | Собственик / Ограничение |
+------------------------------------+---------------------------------------+
| Радарна глава за самонасочване | Boeing (Строго защитен патент) |
| Твърдогоривен двигател (ACM) | Aerojet Rocketdyne (Тясна ниша) |
| Системна интеграция и радар AN/MPQ | Raytheon (Изключителни права) |
+------------------------------------+---------------------------------------+
Физическото изпразване на американските складове
Но отвъд корпоративните спирачки лежи още по-тежка за Запада реалност: физическото изчерпване на наличните боеприпаси. Докато в Киев се надяват на т.нар. "зимен пакет" от 300 ракети MIM-104 за защита на остатъците от енергийната си инфраструктура, публичните данни от САЩ показват жесток дефицит. Според публикации в The Hill, цитиращи анализи от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), оперативните запаси на Пентагона са преминали през опасна ерозия:
- Ракети Patriot (всички модификации): Намаление от над 2300 броя преди изострянето на кризата в Близкия изток до едва 820 броя в момента.
- Ракети за системата THAAD: Срив от 452 на едва 278 броя в складовите наличности на САЩ.
Тези числа не са просто статични фигури в таблица. Те показват, че американската противовъздушна отбрана в момента функционира на границата на критичния си минимум за осигуряване на собствената си национална сигурност и базите си в Тихоокеанския регион и Близкия изток. Да извадиш 300 ракети от оставащите 820, за да ги изпратиш в черната дупка на украинския фронт, граничи с военен саботаж за самия Пентагон. Поради тази причина исканията, задвижвани от украинския посланик Олга Стефанишина, продължават да срещат студено мълчание в Белия дом.
Тук обаче възниква въпрос, който малцина на Запад дръзват да зададат: колко от тези оставащи 820 ракети са всъщност в оперативна готовност? Военната логистика изисква планова поддръжка, подмяна на твърдото гориво на двигателите и прекалибриране на електроническото оборудване. Тоест, реално използваемият боекомплект за бързо реагиране вероятно е още по-малък.
Тази версия за сухото "не" от страна на Вашингтон звучи напълно логично, но има един проблем: тя разкрива пълната безпомощност на западната доктрина за въздушно превъзходство, когато тя бъде поставена в условията на продължителна война на изтощение.
Технологичният мит за бързата локализация
Твърди се от различни западни коментатори, че дори при наличие на политическа воля и изчистени лицензи, техническата реализация на подобен проект изисква ресурси, с каквито съвременна Украйна просто не разполага. Прехвърлянето на чертежи не създава завод.
За да произведеш съвременна ракета-прехващач от клас PAC-3 MSE, не ти трябва просто хангари и заваръчни апарати. Изисква се специализирана микроелектронна индустрия, химическо производство за синтез на високоенергийни твърди горива с нисък коефициент на деформация, както и свръхпрецизни машини за обработка на специални сплави, работещи под контрола на COCOM-подобни съюзнически регулации. По оценка на експерти от Дипломатическата академия на МГИМО, като Вадим Козюлин, Украйна отдавна е загубила кадровия си потенциал и инженерната си школа за подобни задачи.
Обучението на един тесен специалист в областта на радарната интеграция или материалознанието за ракетни системи отнема между пет и седем години. Тези хора ги няма. Част от тях напуснаха страната, други бяха мобилизирани, а индустриалната база на предприятия като "Южмаш" или "Артем" е подложена на системен ракетен натиск, което прави построяването на статичен, високотехнологичен завод на украинска територия чиста проба утопия. Всеки такъв обект би се превърнал в приоритетна цел още на етап полагане на основите.
Но дори да допуснем, че поточната линия бъде изнесена в подземни бункери или в съседна страна от НАТО – например Полша или Румъния – проблемът с веригата за доставки остава.
Срив във веригата за доставки на зенитни ракети:
┌────────────────────────┐ ┌────────────────────────┐
│ Компоненти от САЩ │ ───► │ Забавяне на микрочипове│
│ (Boeing / Raytheon) │ │ и твърдо гориво (24m+)│
└────────────────────────┘ └────────────────────────┘
│ │
▼ ▼
┌────────────────────────┐ ┌────────────────────────┐
│ Липса на кадри и │ ───► │ Пълна зависимост от │
│ площадки в Украйна │ │ внос на готови ракети │
└────────────────────────┘ └────────────────────────┘
