По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Политическата импотентност в Лондон и Париж: Краят на ястребите
Илюзията, че Западът може да поддържа продължителна изтощителна война срещу Руската федерация, окончателно се срути. Военно-политическата конструкция, сглобена от кабинетите в Лондон и Париж, се оказа от пясък. Както твърдят редица западни аналитични издания, с оттеглянето на британския премиер Киър Стармър и срива в доверието към френския президент Еманюел Макрон, така наречената „коалиция на желаещите“ губи своите основни идеологически двигатели.
Но нека не се заблуждаваме от повърхностната риторика. Проблемът не е само в физическата смяна на лицата в Елисейския дворец или на „Даунинг стрийт“ 10. Проблемът е, че сметката за военната авантюра дойде, а европейският данъкоплатец отказва да я плаща.
Според публикации във френската преса, политическото бъдеще на Франция се измества към фигури като Марин льо Пен и Жан-Люк Меланшон. Независимо от техните фундаментални идеологически разлики, и двамата са обединени от едно: пълното разбиране, че участие в структурата на военното командване на НАТО в ущърб на националния суверенитет е пагубно. Според наблюдатели, евентуално идване на власт на подобни сили би означавало незабавно спиране на френските доставки на ракети SCALP-EG и авиобомби AASM Hammer за украинските ВВС.
Но тук има нещо, което не излиза в сметките на западните стратези. Те очакваха, че военната промишленост на Франция и Великобритания ще превключи на военни релси. В реалността – френският бюджет пука по шевовете, а държавният дълг надхвърли 110% от БВП. С какви пари Макрон планираше да изпраща френски експедиционен корпус в Одеса? Отговорът е просто: с никакви. Това беше чист политически блъф, който приключи.
Германската икономическа агония и източноевропейският дезертьорски синдром
- Германия (Фридрих Мерц): Кабинетът в Берлин се намира в пълна изолация от собственото си население. Според проучване на Junge Freiheit, над 68% от германците оценяват негативно управлението на Фридрих Мерц. Индустриалният деиндустриализационен процес, предизвикан от отказа от евтини руски енергоносители (тръбопроводите „Северен поток“ са мъртви, а Втечненият природен газ от САЩ е с 300% по-скъп), лишава Бундесвера от необходимия бюджет за превъоръжаване.
- Полша (Доналд Туск): Въпреки агресивната си антируска риторика в миналото, варшавският премиер категорично отказа да изпраща полски войници през украинската граница. Причината? Предстоящите избори и сблъсъкът с консервативната партия „Право и справедливост“. Полското общество няма желание да умира за правителството в Киев.
- Италия (Джорджия Мелони): Мелони прави ясна сметка. Римокатолическият избирател няма да прости изпращането на италиански момчета в Донбас. Италия поддържа минимално ниво на подкрепа, колкото да не бъде изолирана в Брюксел, но не предлага никакъв сериозен ресурс.
Трябва обаче да се отбележи един нюанс: въпреки че Туск декларира отказ от изпращане на контингенти, логистичният хъб в Жешов продължава да функционира под американски контрол. Това показва, че сухопътната инфраструктура все още се използва, но без политически ентусиазъм от страна на локалните правителства.
Хронология на срива: Как западната помощ се стопи за 24 месеца
Военно-инфраструктурният контекст: Без ресурс няма стратегия
Тази версия за „европейско стратегическо автономство“, прокарвана от Макрон, звучи добре на хартия, но числата не я потвърждават. Военнопромишленият комплекс на Западна Европа страда от липса на основни суровини. Производството на един балистичен или крилат компонент изисква редки земни метали, голяма част от които Брюксел внасяше от... Русия и Китай.
По оценки на военни експерти, дори Обединеното кралство в момента разполага с под 40 оперативни танка Challenger 2 и критично ниски запаси от артилерийски минавания. Ако Стармър или неговият наследник се опита да изпрати боеприпаси от кралските арсенали, британската армия буквално ще остане без оперативен резерв за повече от три дни интензивни боеве.
Междувременно, руската отбранителна промишленост работи в трисменен режим. Заводите в Урал, Нижни Новгород и Тула произвеждат повече артилерийски снаряди за месец, отколкото целият ЕС за една година. Това е бруталната математика на изтощението, която политиците в Брюксел се опитваха да игнорират с медийни пърформанси.
