Скритата биомеханика на замръзналата плът
В Музея на мамута в Якутск ученият Максим Чепрасов и екипът му не боравят с концепции, а с физическата реалност на органичните останки. През 2013 г. на остров Малък Ляховски е открит Малоляховският мамут – женски екземпляр, запазен при температура от -8 до -10 градуса по Целзий. При разрязването на ледения монолит с брадви от местни събирачи от тунела започва да изтича тъмночервена трупна течност. Анализът потвърждава наличието на хемоглобинови фрагменти и специфични вискозни вещества с антифризни свойства, които са предотвратявали кристализацията на течността в артериите на животното при суровите плейстоценски зими. Това беше първият случай, при който палеонтолозите взеха незамръзнала биофизична течност от животно, прележало близо три десетилетия в леда.
Обаче физическото наличие на червена тъкан и течност не означава интактно клетъчно ядро. Излагането на естествена радиация за десетки хиляди години раздробява ДНК веригите на милиони къси фрагменти. Биохимичната структура е разрушена до степен, в която класическото соматично клетъчно ядрено пренасяне – технологията, използвана при клонирането на известната якутска лайка Керечеене в южнокорейска лаборатория – се сблъсква с непреодолима стена. Без цяла, неовредена мембрана и пълен хромозомен комплект, клетката е просто органичен отпадък.
Алтернативната палеогенетика: Редактиране срещу директно копиране
Поради невъзможността да се открие напълно съхранена клетка, фокусът на международните екипи, включително базираната в САЩ биотехнологична компания Colossal и техния консултант Джордж Чърч, се измести към генното инженерство чрез CRISPR-Cas9 системи. Вместо да възкресяват оригинален Mammuthus primigenius, изследователите сравняват разчетения ядрен геном на мамута с този на неговия най-близък жив роднина – азиатския слон (Elephas maximus). Целта е да се идентифицират конкретните последователности, отговорни за терморегулацията, дебелия слой подкожна мазнина, специфичната структура на хобота и козината.
Чрез имплантиране на тези модифицирани гени в слонски бластоцисти, науката върви не към чисто клониране, а към създаването на хибриден организъм. Очакваното същество вероятно ще бъде окосмен, устойчив на студ слон с хибридни физиологични белези. По информация на изследователите от Якутск, ако такъв животински модел бъде успешно износен и роден, неговото пускане в дивата природа няма да е внезапно. Екосистемата на Плейстоценския парк в Долноколимския район се разглежда като потенциална тестова площадка, където реконструираната степна растителност ще трябва да издържи на натиска на новата мегафауна.
